Най-често използваният политически израз във виртуалната пропаганда за отминалите парламентарни избори беше – промяна на политическата система или на модела на управление. Ключът към тази промяна щеше да бъде преминаването от пропорционалната изборна система, която храни само мастодонтите на Българската партийно държавна политика към мажоритарна такава, която щеше да открие законодателни хоризонти за изтъкнати интелектуалци, които ще озарят пътя на правното и обществено обновление в България. Видя се още първата седмица, че за сега по този път все още не може да се върви, защото под краката ни има мазоли и сме обездвижени за не определено време. Единственото, което е одобрено на пленарна зала е увеличение на броя на изборните секции в чужбина и признаване на право на 2-3 милиона гласоподаватели зад граница да избират само 6-ма народни представители, издигнати не от дружествата им там, а от политическите парии в България. Това е залъгалка, даже е нова автоматична спирачка по пътя на демократизирането ни.

Например на 4-ти април в чужбина гласувахме 180 хиляди души и по 11 хиляди гласа за народен представител, сега в парламента имаме 16 депутати пръснати в различни партии. При нови избори в началото на юли 2021 г. ако се гласува в 6 МИР в чужбина, ще можем да  избираме само 6 народни представители с 66 хил. гласа, при същият резултат 114 от гласовете ни ще изгорят.

А ако гласуваме за листите на ПП в България, ще удължим срока на страданията ни. Ние сме 800 хиляди Български граждани в Турция и не може да бъдем залъгани с подобни капанчета.

Това е съзнателна подигравка с нас. Ние искаме да се демократизира обществения строй с наше директно участие в изборния процес с гарантирани граждански права да избираме и да бъдем избрани.

Няма да се спра за сега на другите промени обсъждани в пленарна зала, защото е безсмислено. В България имаме над 14 хиляди адвокати, хиляди редовни съдии и висши магистрати, съдебни заседатели и преподаватели и студенти по право и нито един от тях не прави усилие да вдигне глава срещу описаното от мен зло, като лавина, като камък, като рухваща държава, което ще ни смаже всички.

Ние сме жалка жертва на горе описаната обществена закономерност, изразена от разума на хилядолетието. По думите на президента Радев, положението и до и след изборите е обществено „блато“, който живее от външни подаяния. Сега с очакваме на нова хапка от 29 милиарда евро. От предишните 29 милиарда Евро само обедняхме и окьоравяхме. Свикнахме да ни зарибяват…

Вярвам, че и вторият опит за правителство с мандата на ПП „Има такъв народ!“ ще бъде не успешен. Да, има такъв народ, но той се страхува от лавините, от това че камъка на страха с всеки ден става по голям, страхува се от държавата си, че ще рухне и от демокрацията, че ще завлече водата, с която всички сме заченати.

Честито нови избори.

Рафет Улутюрк

Председател на изселническата организация "Бултюрк" със седалище в Истанбул