Константин е роден в Наисус (днешен Ниш, Сърбия) в римската провинция Мизия на 27 февруари 272 г., като син на римския военачалник Констанций Хлор и първата му съпруга Елена. Дъщеря на ханджия, Елена има изключително важно влияние в живота на сина си. През 292 г. съгласно новата държавна система на Тетрархията, Констанций Хлор е избран за младши съуправител на империята с ранг цезар, заедно с Галерий, по решение на старшите императори Диоклециан и Максимиан. Поради това Констанций е принуден да напусне Елена, за да се ожени за Флавия Максимиана Теодора, дъщеря (или доведена дъщеря) на западноримския август Максимиан. Години по-късно, след смъртта на баща си, Константин I напълно реабилитира своята майка Елена като "августа, майка на цезар". Младият Константин получава военнно образование, започва да говори свободно гръцки език и се увлича по философията. След назначаването на баща му за единия от двамата цезари в Тетрархията през 293 г. Константин служи в двора на Диоклециан в Никомедия. Там той се отличава със силата и ловкостта си, и постепенно става много популярен.

Константин и християнството, Милански едикт (313 г.)

Константин е може би най-известен с това, че е първият християнски римски император. Неговото управление е повратна точка за християнската Църква. През 313 г. той обявява толерантност към християнството чрез Миланския едикт (или Медиоланския), който премахва наказанията за изповядване на християнството (вследствие на които мнозина стават мъченици в предходните гонения на християни) и възвръща конфискуваната църковна собственост. Въпреки че подобен едикт е издаден през 311 г. от Галерий, тогава август от тетрархията, дългото управление на Константин, покръстването и покровителството над Църквата променили статуса на християнството в империята.

Учените спорят относно това дали Константин е приел християнството от своята майка Елена на младини или го е приемал постепенно в течение на живота си. Той е на над 40-десетгодишна възраст, когато най-накрая се обявява за християнин. Пишейки до християни, Константин дава да се разбере, че той дължи успехите си единствено на закрилата на Всевишния християнски Бог. По време на своето управление подкрепя финансово Църквата, строи разнообразни базилики, дава привилегии (например освобождаване от определени данъци) на духовенството, назначава християни на високи постове и възвръща собственост, конфискувана по време на Голямото гонение при Диоклециан. Най-известните му строителни проекти включват Църквата на Божи гроб и старата базилика "Свети Петър".

Управлението на Констанин установява прецедент по отношение на позицията на християнския император в Църквата. Той смята себе си за отговорен пред Господ за духовното здраве на своите подчинени и поддържането на правата вяра за свой дълг. За него императорът не определя доктрината – това е задължение на епископите – роля на императора е да прилага доктрината, да изкорени ереста и да поддържа църковно единство. Императорът осигурява правилното почитане на Господ в империята си, докато в какво се състои правилното почитане определя Църквата.

През 325 г. Константин свиква събор в Никея, който е всъщност първият Вселенски събор (ако не се взима предвид Съборът в Йерусалим), който заклеймява арианството и формулира доктрината за Светата Троица такава, каквато я познаваме днес. Съборът в Никея по традиция бележи края на Раннохристиянската ера. Според изчисленията по времето на Константин около 10% от населението на Рим са християни, като този процент е дори още по-значителен при военните.

Реформи, дворът и подчинените на Константин

Реформатор, у когото не остава нито капка от традиционния римски консерватизъм, Константин напълно възприема и налага новите принципи на Домината, въведени от Диоклециан. Като пълновластен господар, той съсредоточава в ръцете си абсолютна власт, на фона на която някога славното сенатско съсловие присъства просто като допълнителна декорация. При Константин и повечето от наследниците му оттук нататък се спазват всички ритуали на сложния дворцов церемониал, типичен за източните монархии. В такава среда логично процъфтяват интриги и сплетни. Заобиколен от ориенталски разкош, сред свита от евнуси и раболепни придворни, императорът заменя лавровия венец със скъпоценна диадема, изисква поклони до земята, а официалното обръщение към него е "Доминус".

Константин цени изтънчеността и християнството, и в двора му има възрастни, уважавани и почитани мъже. Видни римски фамилии, които отказват да приемат християнството, биват лишавани от възможност за придобиване на власт, въпреки че две трети от правителството не са християни.

Константин маха статуята си от езическите храмове. Поправянето на езическите храмове, които западат заради него, е забранено. Тези средства са давани на покровителстваното християнско духовенство. Агресивни форми на религиозно почитане, били те християнски или езически, са забранени. При основаването на Константинопол през 330 г. е изпълнена церемония, която е полуезическа и полухристиянска, а на пазара Христовият Кръст е поставен над колесницата на слънчевия бог. 

Основаването на Новия Рим

Падението на император Лициний, победен и детрониран от Константин I след две междуособни войни, олицетворява отминаването на стария Рим и началото на ролята на Източната Римска империя като център на образованието, просперитета и опазването на културата. Тъй като Рим е твърде далеч от границите на империята, изискващи честото присъствие на владетеля, новото седалище трябва да има стратегическо положение. Това е причина императорът да избере за нова столица един неголям град на Босфора, където започват мащабни строежи. В началото Константин се колебае между Сердика, Никомедия или други градове, но накрая се спира на Византион. Константин построява наново град Византион, преименувайки го на Нови Рим (Nova Roma), като в чест на събитието в 330 г. издава специални възпоменателни монети. С пари от конфискуването на езическо имущество там са издигнати много нови обществени сгради: християнски храмове, Стени на Константин, Форум на Константин, Двореца Дафне, колосалната статуя на Константин и други. Пренесени са произведения на изкуството от Рим и други градове. Новият Рим има сенат и градски служби, подобни на тези в Рим. Новият град е закрилян от (предполагаемия) Свети кръст, тоягата на Мойсейи други свети реликви, въпреки че една камея, сега намираща се в Ермитажа, показва Константин, коронован от богинята Тюхе. Фигурите на старите богове са заменяни и често асимилирани в християнската символика. На мястото на храм на Афродита е построена новата църква на "Светите апостоли". Поколения по-късно се разказва история, според която божествено видение довело Константин на това място и един ангел, който никой друг не можел да види, го развел на обиколка по новите стени. След смъртта му, столицата е преименувана на Константинопол – "Градът на Константин".

Наследството на Константин

Константин Велики е несъмнено една от най-важните личности в римската и световната история, но неговата истинска същност остава загадка. Често е идеализиран от про-християнските автори като просветен и набожен монарх, чиито далновидно избран политически курс не само спасява империята от разпадане, но и определя бъдещото развитие на европейската цивилизация в следващите хилядолетия. Той е забележителен и със своите военни победи и политически постижения: освен че обединява империята под властта на един император, той печели всички войни с външните врагове и вътрешните съперници. Според по-критични оценки Константин е безскрупулен демагог, обсебен от идеята за собственото си превъзходство, и жесток деспот, действащ импулсивно и по внушение на приближените. Гибън отбелязва, че Константин е един героичен новатор, когото абсолютната власт покварява и деградира до тиранин.

Константин се смята за първия византийски император (според друг възглед Теодосий Велики), а също така Свещената Римска империя го причислява към най-почитаните фигури в своята история. Както на Изток, така и на Запад, императори понякога са приветствани като "Новият Константин". Повечето раннохристиянски църкви почитат Константин като светец. На Изток той понякога е наричан и "13-ият апостол" (isapostolos).

Константиновото правно наследство

Константин прокарва закони, с които прави професиите на месарите и пекарите наследствени и, което е по-важно, поддържа превръщането на наемни фермери (coloni) в крепостници – полагайки основите на европейското общество през Средните векове.

Законите на Константин в много отношения подобряват законите на предшествениците му, въпреки че те са също така отражение на неговото по-бурно време. Някои примери:

• За пръв път момичетата не могат да бъдат отвличани (това може би всъщност се отнася до пристаналите, които са считани са отвлечени, защото момичетата не могат законно да се съгласяват на приставане).

• Смъртно наказание чака всеки, който събира данъци над упълномощената сума.

• Затворникът повече да не бъде държан в пълна тъмнина.

• На осъден човек е позволено да умре на арената, но той не може да бъде жигосван по „неземно красивото“ му лице, а само по краката (защото Бог създаде човека по Свой образ).

• На робини дойки или придружителки, заловени, че са допуснали момичетата, за които отговарят, да бъдат прелъстени, ще бъде излято разтопено олово в гърлата.

• Гладиаторските игри се премахват през 325 г., въпреки че това има малък реален ефект.

• Правата на господаря на роба са ограничени, но робът все още може да бъде бит до смърт.

• Разпъването на кръст е премахнато, но е заменено с обесване.

• Великден може да бъде празнуван публично.

• Неделята е обявен за ден за почивка, на който на тържищата е забранено да работят, а обществените служби са затворени (освен ако не става въпрос за освобождаване на роби); въпреки това няма никакви ограничения за земеделието (с което се занимава мнозинството от населението).

Константин и Сердика

Император Константин често е употребявял израза "Сердика е моят Рим", когато е ставало дума за днешната българска столица София. Построяването на най-старата църква в града "Света София" едва ли е станало без неговото одобрение и подкрепа.

Имен ден празнуват днес Константин/а, Костадин/ка, Динкo/а, Еленко, Елена, Елеонора.

21 май е на градовете Пазарджик, Костандово и Елена.

Древна Сирта в Северна Африка, столица на царството Нумидия, която през 310 г. е превзета и отчасти разрушен от войската на Максенций, бива възстановена през 313 г. от Константин Велики, който й дава името си. Оттогава градът се казва Канстантин. Днес това е един от най-големите и красиви градове в Алжир.