Малка звезда бебе на крехката възраст едва 2 милиона години се е оказала съвсем не малка главоблъсканица за учените.
Астрономите откриха, че има не една, а четири планети в протопланетарния диск от прах и газ, който я заобикаля, и всички те са очарователни. Най-голямата е 11 пъти масата на Юпитер, а най-малката е с маса от порядъка на Сатурн. Това би трябвало да е невъзможно, според съществуващите модели.
Нещо повече, техните орбити са невероятно отдалечени. Най-външната планета обикаля на повече от 1000 пъти разстоянието от звездата от най-вътрешната. Толкова отдалечени орбити на са наблюдаван никога досега в планетна система; Плутон, за ставнение е на само около 102 пъти разстоянието от Слънцето до Меркурий.
Звездата се казва CI Tau и се намира на около 500 светлинни години в областта на съзвездието Телец, и смущава умовете от 2016 г. Тогава е открито, че първата от нейните планети - най-голямата от четирите, супер-Юпитер, наречен CI Tau b, орбитира наистина близо до звездата, извършвайки пълна обиколка за 9 дни.
Такъв тип планети са известни като "горещ Юпитер" - вид планета, която не трябва да съществува според настоящите модели на образуване на планетите. Това се дължи на факта, че газовите гиганти не могат да се оформят толкова близо до приемащата звезда - гравитацията, радиацията и звездните ветрове предотвратяват сливането на газа. Все пак те съществуват, наблюдават се в орбита около 1% от звездите.
Едно обяснение за съществуването им е, че горещите Юпитери започват да се образуват много по-далеч, след това мигрират навътре,- но предполагаемият срок за това е стотици милиони години, а не два.
Привлечени от тази странна система, астрономите използват Atacama Large Millimeter / submillimeter Array (ALMA), за да търсят в протоплантния диск на CI Tau признаци за други планети. И ги откриват - празнини в праха на диска, където предполагаемите планети са изчистили пространството около тях, докато орбитат звездата. Отвътре навън четирите планети са гигантската CI Tau b, следва плане с приблизително същата маса като Юпитер малко по-далеч, след това двата газови гиганта с големината на Сатурн, отдалечени на два по-големи интервала.
Смята се, че газовите гиганти трябва да се образуват в рамките на 10 милиона години от раждането на звездната система или изобщо няма да се образуват, но въпреки това 2-милионната хронология повдига някои интересни въпроси за планетарното формиране и образуването на системи, които включват горещ Юпитер. И засега няма никакви други системи, с които да бъде сравненена CI Tau.
Що се отнася до двете външни планети, те също не се различават от всичко, което астрономите са виждали.
"Планетите от типа на Сатурн се преполага, че се образуват, като първо се натрупват здрави ядра и след това се изтегля слой газ отгоре, но тези процеси се предполага да са много бавни на големи разстояния от звездата. Повечето модели няма да направят планети с такава маса на такова разстояние.", казва астрономът Кати Кларк от университета в Кеймбридж.
Следващата стъпка на учените ще бъде изучаването на системата по-подробно, като се използват множество дължини на вълните, като радио и рентгенови лъчи, за да се опитат да научат повече за звездата, нейния диск и нейните планети, и може би да преобърнат моделите на образуването на планетите с главата надолу.
Откритието е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.
