на 26 октомври Българската православна църква отбелязва деня на Свети Димитрий Мироточец. За покровителството на Свети Димитър си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Предполага се, че е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима".

Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса - седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса - той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 г. убивайки българския цар Калоян,който бил обсадил града, в Русия - татарин - т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.

По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.

В България името Димитър носят над 120 000 души, а общо именниците днес с имена производни на Димитър са над 175 000 мъже и жени. Честито на всички тях!