А ако Бойко Борисов обяви, че се оттегля преди балотажа и после пробва ново мнозинство?
Какво би станало, ако Бойко Борисов подаде оставка след първия тур на президентските избори и поиска нов кредит на доверие, задават си въпрос хора, които го познават.
Премиерът заяви двусмислено пред спортните журналисти, че ще разпусне правителството, ако кандидатът на ГЕРБ не спечели на първи тур. Хора, които познават конституцията, знаят, че победата от раз у нас е невъзможна, освен ако кандидат не е Анджелина Джоли. Основният закон така е писан, че само при смазваща преднина вотът може да свърши така.
Защо тогава Борисов, който е достатъчно дълго на първа линия в политиката и познава държавното устройство, направи този витиеват изказ? Дали е случайно или нещо изпуснато? Досега той е споменавал за варианта преждевремeнно прекратяване на мандата, но не и преди края на президентските избори. Не и чак толкова скоро.
Защо обаче да не се оттегли преди балотажа?
Направи ли го, той по собствена воля се отказва от власт. Което винаги, по всяко време и при всички обстоятелства си е плюс.
Второ - така премиерът сваля от гърба си една раница, даже двойна, която отдавна го драска по кожата. А именно реформаторите (които от началото на мандата са му дразнител) и патриотите (които пък постепенно градират в провокациите си към Борисов). Последното - чрез призива на Каракачанов Бойко да иска оставката от ЕК на Кристалина.
РБ през последните 5 седмици направи повече от необходимото, за да раздразни Борисов. Направо му се изсмя в лицето, като издигна за президент уволнения от него Трайчо Трайков. Повече от провокация. Гарнирана с обясненията на Радан Кънев, че такъв човек е нужен, за да изправи недъзите на кабинета “Борисов”. Като че ли не това е премиерът, на когото обичат да ходят в дома, за да правят разбора... Но на сутринта се правят, че не помнят, и подхващат нещата, уж за да ги оправят, с нова и страшна сила... Но това са си техни работи, нека се съсредоточим върху перспективите за държавата.
Да го обиждат публично (реформаторите или които и да са други), е рисковано поведение, което Борисов не прощава. Буквално за него това е “дърпане на опашката”. Нищо, че в този мандат той не е същият - далеч по-сдържан е. Но не чак дотам. “Всеки да си знае гьола и да не цопурка в моя" - нещо такова вероятно си мисли премиерът, който ежедневно полага усилия да проследи магистралите, да води заседанията, да мине през парламента - на контрол или блиц, и накрая да отлети за някоя европейска столица... И в същото време, като си отвори фейсбука, какво да види? Партньорът пак публично го унижава. Това наистина е трудно търпимо.
Единственият начин за Борисов да се отърве от тези хора е да предизвика избори. Така ще презареди доверие навреме, след което ще направи кабинет с по-възпитани и по-улегнали партньори. РБ са непредсказуеми, а патриотите минават нещо неудобни и антиевропейци...
Да се премерим, щом така ще си говорим - с този аргумент Борисов има пълното право да поиска нов мандат. Особено, ако разликата между Цецка Цачева и втория е малка. И особено на фона на вече дочуващите се в пленарна зала викове “Оставка”. И на готвен, сигурен вот на недоверие в изборното навечерие.
За Борисов е нетърпимо да чуе дори веднъж “Оставка.” Той, за разлика от Пламен Орешарски, с това трудно живее.
Ако тръгне на този неочакван ход, тогава президентът Росен Плевнелиев ще трябва да състави трети служебен кабинет. Държавният глава и сега е шампион по сформиране на временни правителства. Може да направи още едно в оставащите му последни седмици на “Дондуков” 2 - три за щастие.
Ако нещата наистина се развият така, Борисов ще е показал още веднъж, че в политиката случайна дума няма. И че е човек на честта, който не понася да го плюят нито партньорите във властта, нито случайни минувачи във фейсбук или на улицата.
И че не е склонен да търпи “да му се упражняват на гърба”.
