Авторът е директор на историческия музей в Добрич

Преди две години избухна бурен скандал, защото един родител – директорът на Регионален исторически музей Добрич, Костадин Костадинов заяви на висок глас,че в учебника „Човекът и обществото" за трети клас историческите факти са изкривени. Две години по-късно Костадинов сам написа и издаде с помощта на председателя на фондация „Българска памет" д-р Милен Врабевски учебник по родинознание 1-4 клас.

Буквално часове, след като Костадинов сам пусна новината, профилът му в социалната мрежа бе залят от питания как може да се сдобие човек с буквара. Затова и авторът й я пусна да се тегли безплатно в интернет, а 5-те хиляди отпечатани броя свършиха за броени дни.

Ето и мотивите на автора за написването на учебника: „Българското училище е превърнато в инструмент за отродяване и асимилация на българите. С новите „български" учебници по история се възпитават нихилисти, дегенерати и емигранти. Опитах се да направя каквото беше по силите ми, за да спра този процес – срещах се с министри и депутати, писах писма до медии, правих протести. Резултатът, като изключим вдигнатия шум, беше нулев. Затова реших да напиша учебник по Родинознание. Учебникът няма за цел да създава някакво хипертрофирано национално самосъзнание, да създава едва ли не някакъв грандиозен национален дух у децата, не, просто ще представя българската история такава каквато е. Да, ще казва, че по време на турското робство българският народ е бил на прага на своето физическо и духовно оцеляване; да, ще казва, че по времето на цар Симеон, и не само тогава, България е една от великите сили в Европа и една от най-могъщите страни в света, нещо, което го няма в учебника; да, ще казва, че ние, българите сме дали писменост горе-долу на 1/6 от територията на света; да, ще казва, че

България е държава на повече от 14 века, която е най-старата в Европа и носи едно и също име от основаването си досега, което също не го пише; да, ще пише, че ние, българите, сме създатели на една от 12-те цивилизации в човешката история и това не са го казали българските учени, а един от най-добрите световни културолози Арнолд Тойнби. Това искам да знаят моите деца, това искам да знаят и всички други български деца. Каквото можах, направих. Всеки сам си кове съдбата – не знам дали така ще бъде спрян процеса на деградация и унищожаване на българския народ, но поне знам, че съм направил каквото съм могъл, а не съм седял и гледал примирено идващата гибел на България".

Авторът признава, че книжката – учебно помагало, не е съгласувано с образователното министерство. И за да е изцяло на ползу роду, Костадинов е категоричен, че разпространението е безплатно.

Учебникът започва с Вазовото „Аз съм българче". В обръщението си към своите малки читатели авторът споделя, че в учебника ще научат защо се гордеем с това, че сме българи и препоръчва: „Познавайте историята на народа ни и го обичайте! Дървото се крепи на корените си. Обичта към род и Родина е свещена. Тя се пренася в семейството,
сред близките и приятелите ни и ни кара да работим за Отечеството си. Затова знайте кои сме ние, българите, какво сме преживели и къде е мястото ни в историята на човечеството.
Помнете, че сте неразделна част от достойния български народ!"
Помагалото започва с описание на това какво е България, как се управлява днес страната, българският народ и правата и задълженията на българските граждани.

Текстовете са богато илюстрирани

След това Костадинов представя в кратки текстове и снимки историята ни от създаването на България до Първата световна война. В неговия учебник има урок „Византийско иго", разказващ за краха на Първата българска държава. Костадинов разказва „Как паднала България под турско робство". А ето и какво пише за това „Защо падна България под турско робство? - Когато турците се явили на Балканския полуостров, България била разпокъсана на много части: Търновска, Видинска, Добруджанска, българите в Македония също имали свои държави. Господарите им се ненавиждали и макар че виждали опасността, не се сговаряли да я отстранят. Те забравили, че съединението прави силата. Всеки живеел за себе си и спокойно гледал на нещастието на другите.

Българската войска била малобройна. Тя се състояла повече от наемни войници, които в боевете често минавали на страната на неприятеля срещу подкуп. Рядко българската войска била изпращана в помощ на граничните войводи на царството. Боляри и войводи не се подчинявали на царете, завиждали си, делели се и страшно враждували помежду си. Всеки болярин и войвода имал своя войска и само когато искал, помагал на царя. Много от тях – жадни за власт и богатство –доброволно минавали към неприятеля, при условие да запазят владенията си, но да плащат данък и му помагат с войска. Те живеели разкошно и трупали богатства, които събирали от народа. Населението обедняло и не можело да плаща тежките данъци. То ненавиждало всички свои управници, безсилни да го пазят от неприятели. Увличано в борби между болярите, то се самоизтребвало. Явили се и много лъжливи верски (религиозни) учители, които го учели да не се подчинява на своите управници, да не плаща данъци, да не работи. Поставено тъй зле, селското население не могло да покаже своята обединена сила срещу неприятеля. Ограбено от неприятелски нахлувания, претоварено с големи данъци за личните нужди на своите управници, незапазено от външни и вътрешни врагове, то не било привързано към род и родина. Всичко това помогнало на турците да печелят победа след победа, да се настанят в България и да я държат под робство близо 500 години".

В учебника Костадинов отделя място на книжовници, царе, боляри, хайдути, възрожденци и герои. Обхванал е периода до Първата световна война, какъвто явно е материалът, който се изучава от първи до четвърти клас. Хиляди са благодарностите към автора, а той съобщи и радостна новина за всички, които искат да имат книжката, че предстои да бъде отпечатан втори тираж.