Този въпрос чувам от почти всяка бременна жена, с която се срещам. Отговаряла съм на него десетки пъти по време на лични консултации и реших, че е време да споделя позицията си и тук.
Знам, че темата за ваксините винаги е гореща: някои са крайно против, други твърдо за. Затова и нямам претенции да бъда крайна инстанция в спора, а да споделя мнението си, което почива на задълбочени проучвания, опит и наблюдения върху детското здраве. За жалост решението на проблема, което виждам, до голяма степен зависи от политическа воля и преразпределение на бюджети, а досега политиците и управляващите не са показали, че за тях има особено значение какво мислим и искаме ние родителите. И все пак…
Да ваксинирам ли детето си?
Нека първо видим (ама наистина!) какво се случва с нашите деца. Огледайте се колко здрави деца има в нашето модерно общество? Деца, които да не са имали дерматит като бебета, да нямат алергии, да не са приемали антибиотици, да не страдат от затлъстяване, астма, хиперактивност и т.н.? Нашите деца масово боледуват и затова има причини.
Основната причина днешните деца да боледуват масово и да имат диагнози, да приемат лекарства и да спазват ограничаващи диети е, че имат компрометирана имунна система. А това означава, че имунитетът, защитният механизъм на организма им, не реагира по нормален и очакван начин на външните стимулите (дразнители, провокатори).
Ваксинирането е един от най-мощните провокатори за имунната система. Производителите им ги създават за здрави деца с нормална имунна система, които ще реагират по определен, предсказуем начин на стимула. Проблемът е, че в нашето модерно общество расте процентът на децата, чиято имунна система няма да реагира по определения и очакван начин на ваксината.
При някои деца ваксинацията ще се превърне в последната капка на и без друго претоварената имунна система и ще отключи състояния като аутизъм, астма, екзема, диабет и др. При други деца, чиято имунна система е компроментирана в по-малка степен, ваксината няма да предизвика някое от изредените по-горе опасни състояния, но ще доближи детето до тях като задълбочи проблема с имунния отговор.
Най-страшното е, че при трети, при които имунната система (или тази на майката, защото новороденото е с пасивен имунитет унаследен от мама) е значително увредена, заболяването ще се отключи дори ако детето не е ваксинирано. В практиката си редовно срещам естествено родени, кърмени и неваксинирани бебета с тежка екзема. На миналогодишния Autism Summit говориха за зачестили случаи на неваксинирани деца с аутизъм, астма и дефицит на внимание.
Изводът от всичко това е, че ваксините не са пряката причина за аутизма и другите сериозни заболявания при децата, но могат значително да допринесат и в някои случаи да се окажат отключващият фактор. С което отново стигаме до въпроса:
Да ваксинирам ли детето си?
В резултат на зачестилите скандали около ваксините и нагорещената обществена полемика все повече родители избират да се откажат от ваксините. Това, за което част от тези родители не искат да мислят е, че преди да съществуват ваксините, е било нормално едно семейство да губи едно, две, три и повече деца в резултат на детски инфекции и заболявания като едра шарка, рубеола, туберколоза и др. Собствената ми баба е загубила по-малката си сестра в детска възраст вследствие на менингит.
Това е бил Естественият подбор, наложен от майката Природа на всички живи организми: оцеляват само най-силните и приспособимите. В животинския свят много рядко всички малки на една майка остават живи. Естественият подбор гарантира, че Земята ще е заселена само от най-добрите представители на един животински вид.
Ние, модерните хора, обаче не сме готови да се подчиним и да следваме този закон на природата. Никоя майка не би се съгласила да загуби детето си, ако има възможност да го запази, само защото това дете не е най-здравото и приспособимото, което тялото ѝ е в състояние да създаде и износи.
И все пак детските инфекции са механизъм на Естествения подбор. Децата, които ги преодолеят, оцеляват и имат по-здрава и по-издържлива имунна система. Слабите и непригодими деца би следвало да не оцелеят. Ваксините са онзи механизъм, който Човекът е създал, за да се противопостави на Естествения подбор, за да запази и защити слабите от вида си, за да намали значително детската смъртност.
Така че, не можем ей така с лека ръка да се откажем изцяло от ваксините, освен ако не сме готови да се подчиним на естествените закони на Природата! С оглед на всичко това да си зададем отново въпроса:
Да ваксинирам ли детето си?
Звучи като много проста дилема, но всъщност не е! Не е, защото ваксините, които през изминалото столетие са спасили живота на милиони деца по света, днес се превръщат в заплаха сами по себе си. Причина затова е, че имунната система на днешните деца е непрекъснато стимулирана в резултат на модерната среда и начин на живот. Ще посоча само част от факторите:
Децата се хранят с токсична храна – дори още вътреутробно, ако майката не подбира внимателно храната си. Всяка пакетирана храна, чийто етикет съдържа странни наименования е мъртва храна. Всяка храна, съдържаща захар, бяло брашно и UHT пастьоризирани млечни продукти е отровна за детския, а и за всеки организъм. Може да не виждате директно резултата. Никой не умира от филия бял хляб с маргарин, но ефектът работи с натрупване и предаване на следващото поколение, създава и поддържа вътрешно възпаление, подкопава имунната система, прави я по-реактивна до момента, в който някакъв катализатор (било то ваксина или друго) се окаже капката, преливаща чашата.
Децата живеят в замърсена токсична среда – дишат мръсен градски въздух и бензинови изпарения, изложени са на радиация, токсична козметика и битова химия. Децата са обездвижени – приковани към телвизори, компютри и таблети, лишени от игри на открито и време сред природата. Тялото им е снабдено с естествени механизми за детокс и изчистване, но те се активират от физическата активност, от притока на кислород, от движението на лимфата – неща, които масово липсват в ежедневието на днешните деца и на родителите, които са ги създали.
Децата приемат антибиотици, които променят микробиома им, а оттам и имунния им отговор – приемат ги директно като назначено лечение, приемат ги вътреутробно, ако майката се лекува по време на бременност или кърмене, приемат ги чрез храната, защото индустриално произведените животински продукти са от животни, третирани с антиботици. 60% от световното производство на антибиотици не е предназначено за фармацията а за индустриалното животновъдство.
Поради всички тези причина децата не реагират на ваксините по очаквания от производителите и педиатрите начин. И колкото и последните (по-скоро част от тях!) да отричат връзката между ваксинацията и последващи здравословни проблеми, такава съществува и тя се проявява при онези деца, които са уязвими в момента на поставяне на ваксината! С други думи ваксинацията днес все повече заприличва на игра на руска рулетка – може да ти се размине, но може и да гръмне. Затова в крайна сметка:
Да ваксинирам ли детето си?
Или иначе казано какво да избера: руската рулетка или Естествения подбор? И моите наблюдения са, че все повече родители днес избират второто, въпреки риска и въпреки „задължителния“ характер на ваксините у нас.
Когато обмислях дали при раждането да подпиша информирано съгласие за отказ от ваксиниране, любезно ме съветваха да помисля пак и да не постъпвам безотговорно. Истината е, че мислих много, и че въпросът, който непрекъснато си задавах беше: а кой ще поеме отговорност, ако възникне проблем след ваксинацията.
Истината е, че аз не искам да бъда безотговорна майка, и че искам да защитя детето си от Естествения подбор, стига това да е по начин, който е сигурен и безопасен за нея. А масовата ваксинация с поливалентни ваксини по имунизационен календар, еднакъв за всички деца, не е такъв начин!
Възможното решение
След дълго проучване на въпроса най-смисленото за мен решение на дилемата с ваксините, е това което предлага английската лекарка с руски произход д-р Наташа Кемпбъл Макбрайд, невролог и създател на GAPS диетата . За тези, които не са запознати, GAPS е диета за деца с аутизъм, дефицит на внимание, дислексия, диспраксия, астма, екзема и т.н., която успешно лекува чрез нормализиране на чревната цялост и микробиома.
Позицията на д-р Макбрайд, която изцяло споделям, не е против ваксините въобще, а против поливалентните ваксини, масовата ваксинация и универсалния имунизационен календар. Според д-р Макрабайд всяко дете следва да се разглежда като отделен случай, защото в зависимост от фамилната си предразположеност, здравна история и моментно здравословно състояние, то ще реагира по един или друг начин на поставянето на конкретна ваксина.
Д-р Макбрайд е твърдо против поставянето поливалентни ваксини, защото много рядко в природата едно дете е изложено на 3, 4, 5 и повече инфекции едновременно, а случаите с такива деца, документирани в медицинската литература, неизменно посочват изоставяне във физическото и умствено развитие на засегнатите деца.
И за финал следва въпросът няма ли подобен индивидуализиран подход да излезе твърде скъпо на държавата? Ами всъщност не, ако се пренасочат средствата, които се отделят, за да ни убеждават в ползата от ваксините или алтернативната цена, която следва да се плати за лечението на деца, пострадали пряко или косвено от ваксина. С други думи всичко е въпрос на политическа воля и приоритети. Истинският въпросът е: Има ли ги? И ако не, имат ли право да правят играта на руска рулетка с децата ни „задължителна“?
Написах този материал, за да споделя защото за мен като майка един такъв подход към имунизацията би бил най-смислен и би вдъхнал сигурност и спокойствие. Написах го, за да стигне тази информация и до други родители, за които ще е ценно да знаят, че има и такова решение! Това се нарича споделяне на информация и е нещо напълно законно!
