България ще бъде председател на ЕС, съгласно ротационния принцип, през втората половина на 2018-та година. Подготовката за тази отговорност, критично изостава, стана ясно от дискусия между отговорния вицепремиер Меглена Кунева и премиера Бойко Борисов. Тя се е провела на правителственото заседание на 04 май т.г., съобщиха БНТ и БГНЕС.
Страната ни ще е ротационен председател на ЕС в периода 01 юли – 31 декември 2018 година.
На заседанието в сряда министрите от втория кабинет "Борисов" приеха Постановление за създаване на Национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство.
Освен материалните и кадровите проблеми, страната ни до този момент не е определила тема за председателството й на ЕС. 2018-та година ще е ключова за развитието на европейската общност. Тогава ще се подготвя и финансовата рамка на следващия програмен период 2020-2027 година. Факт, който засега убягва на администрацията и политическото й ръководство.
Правителствени източници коментираха, че сред причините за забавянето е конфликт между Кунева и външния министър Даниел Митов по въпроса кой да оглави Националния щаб за подготовката и провеждането на председателството на ЕС, твърдят от обществената телевизия.
Проверка на news.bg установи, че още на 14 януари имаше промяна в правителственото решение, с която се наложи за национален координатор по подготовката на Република България за Председателството на Съвета на ЕСМеглена Кунева. Още тогава се предвиди, че министърът на външните работи (Даниел Митов - б.р.) ще бъде заместник-председател, а членове на Съвета са всички членове на Министерския съвет, като експертният състав остава без промяна.
В сряда бе утвърдено, че Кунева застава начело на т.нар. Национален щаб на Българското председателство. Преди приемането на точката от министрите, тя изразява сериозни опасения за досегашния ход на подготовката, отговорност за която имаха четири работни групи.
“Аз няма да скрия, че съм притеснена от темпото, с което върви подготовката. По отношение на обучението на администрацията, ние дори нямаме зала, където това нещо да се случва...”, заяви пред останалите министри вицепремиерът по координация на европейските политики.
Тя изразява притеснение не толкова от подготовката на документите и механизмите за председателството, колкото от материалната база. "Силно съм притеснена и от готовността на НДК. В смисъл, до това време ние трябваше вече да сме напреднали", казала Кунева.
Първоначалните разчети показваха, че българското председателство трябваше да струва минимум 60 млн. евро. Забавянето може и да увеличи сумата.
Голяма част от парите са за цялостен ремонт на НДК, но до сега не са започнали дори процедурите по избор на изпълнител. Дали ще има решения в последния момент и дали това няма да отвори възможности за предрешен избор, към момента никой не се ангажира с подобни прогнози.
Ремонт трябва да се прави и на Резиденция "Бояна", защото тя също ще бъде база на по-голямата част от срещите и събитията, на които София трябва да е домакин в рамките на второто шестмесечие на 2018-та година.
Освен незапочналите ремонти, не е започнал и подбора на кадрите, които да помагат при председателството.
За да даде нагледен пример доколко България е изостанала в подготовката на председателството, Кунева посочва Румъния, която ще е начело на ЕС от средата на 2019 година, т.е. година след нас. Според нея северните ни съседи за започнали сериозна подготовка.
След продължителното експозе на заместник министър-председателя, думата взима премиерът Бойко Борисов. След като заявява, че точката се приема, той посича всички амбиции на министрите да раздуват администрацията.
"Искам предварително да знаете, че ще се пазим от всякакво разточителство и всички министерства така да си реорганизират работата, че да не се надяват, че ще им разкриваме нови бройки и капацитет от хора. Имате достатъчно служители, достатъчно експерти, специалисти, съветници, отсега си мислете как ще си ги реорганизирате", категоричен е Борисов.
Към момента България има полупразен сайт на Председателството, който е и анонимен. Няма информаци дори в портала за обществени поръчки от кого е изготвена интернет-страницата, нито как, нито кой е избирал изпълнителя на услугата.
