В последните години най-много законопроекти са приети в сферата направосъдието, сигурността и обществения ред, следвани от финансовото и данъчното законодателство. Съответно те са 98 и 87 броя.
Най-често изменяните нормативни актова са били Закон за енергетиката (12 пъти), Кодекса на труда (10 пъти) и Законът за обществените поръчки (9 пъти).
Това се посочва в поредния анализ под мотото „Стига вече” на Българската стопанска камара, направен съвместно с Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи..
Статистиката им показва и че най-ниска е активността на народните ни представители в сферата на демографията, културата и държавното управление, където съответно са се предложили 0, 4 и 9 броя.
Законодателството и нискоефективно и лобистко в последните години от 2010-а насам, показва анализа на Стопанската камара, представен отБожидар Данев.
Икономиката търпи преките последствия от неефективната работа на депутатите, а грижата за демографията не е отразена в нито един закон.
Въздействието върху икономиката е изключително негативно от тази нестабилност на законовата рамка в страната. „Ако искаме да имаме просперираща икономика и добра бизнес среда, ние трябва да имаме стабилна законова рамка. Не охулване на някой, например да прекратява договори. Как може да прекратяваме договори, защото има съмнения или нещо подобно”, коментира председателят на БСК цитиран от БНР.
"Напоследък сме залети от лобистки изменения в закона”, допълни още Божидар Данев
През изминалите 6 години са внесени общо 1628 проекта на нови закони, закони за изменение и/или допълнение, от които 792 бр. (49%) са приети, а 836 бр. (51%) не са приети, вкл. 374 (23%) не са стигнали до обсъждане; 889 бр. (55%) внесени от депутати и 739 бр. (45%) внесени от Министерския съвет,
Средногодишно са внасяни по 271 законопроекта и са приемани по 132. За същия период от време във Великобритания са приемани средногодишно по 31,5 законопроекта, а в Естония – по 60.
Любопитно: сравнение дават от БСК, че за 215 години (от 1800 г. досега) във Великобритания са приети 4401 закона, а у нас само за 6 години са приети 792. При тези темпове на законодателна активност, за 215 г. България трябва да приеме 29 500 закона.
За 6 години Конституционният съд е отменил или тълкувал 147 (=24,5/годишно) нормативни текстове, поради тяхната противоконституционност.
Променяни са и Наказателния кодекс, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и законите за автомобилните превози, за ДДС и за приватизация и следприватизационен контрол, Граждански процесуалния кодекс, Закон за гражданското въздухоплаване и Закон за собствеността и ползването на земеделските земи.
При средна норма на успеваемост 49%, проектите с вносител МС имат потенциал да бъдат приети в 75% от случаите, а вероятността внесен от МС законопроект да не бъде приет е почти нулева. В същото време, всяко пето (22%) предложение на народен представител или група народни представители бива отхвърлено.
При 538 извънщатни сътрудници към Народното събрание се падат по 1,5 сътрудници на 1 депутат, останалите са разпределени по комисии.
С максимален брой сътрудници (по 10) са парламентарните комисии, които са свързани със сферите, финансирани по линия на еврофондовете. Това са комисиите по икономическа политика, по регионална политика, по транспорт и съобщения, по европейски въпроси и контрол на еврофондовете.
Бюджетът на НС през 2015 г. е с 21% по-голям от този през 2010 г. при ръст на БВП (по текущи цени) за същия период 17,1% и инфлация 8,1%.
Възнагражденията на народните представители през 2015 г. са с 24,2% по-високи от тези през 2010 г.
