Здравеопазването при животните е било пренебрегвано през годините. Налагат се промени в законодателството по отношение на начина за отглеждане и профилактика на добитъка и в договорите на частно практикуващите лекари. Ветеринарите трябва да бъдат по-често във фермите. По-големият риск обаче се носи от сивия сектор за покупко-продажба и отглеждането на животни, защото той е без контрол. Няма достатъчно експертен потенциал особено в здравеопазването на животните.
Това коментира проблемите в сектора пред БНР изпълнителният директор на Българската агенция за безопасност на храните д-р Дамян Илиев. Поводът бе идеята на Министерството на земеделието да бъде създаден специален Фонд за борба с болестите.
Той ще заработи, за да се гарантира сигурността на хората след като заразените с бруцелоза станаха 27 души. Разработен е пакет с мерки, който да противодейства на разпространението на зарази и да гарантира профилактиката:
"Ние всички знаехме, че нещата по цялата верига не са добре, която се отнася за храната и безопасността на хората. - обясни специалистът - Трябва да има промени в законодателството, но и сегашното дава възможност контролът да съществува. Лошото е, че законите не се прилагат. Правят се предписания на нарушителите, няма актове и няма достатъчно експертен потенциал по цялата хранителна верига, особено в областта на здравеопазването на животните".
Според д-р Илиев, в България има официални лекари, които контролират и фермера, и частно практикуващия лекар за спазване на законите. Тяхната дейност, обаче е недостатъчна. "Липсата или недостатъчността на ветеринарно-медицинската дейност в малко населени региони от страната е демографски проблем. Един ветеринарен лекар, който е сключил договор с фермер, не може да си позволи да извърши само държавната имунопрофилактична програма. Той трябва да бъде в непрекъсната връзка с фермерите и ветеринарната власт. За всички, които знаем, че са били „спокойни“ сега са на фокус, защото там са правени нарушения, за които не е обръщано внимание", отбеляза ветеоще Илиев.
