Вестниците в понеделник проследяват в подробности сигналите,които президентът Росен Плевнелиев отправя към западните на партньори между двата големи международни форума - този на Европейския съвет и срещата на НАТО в Уелс.

„Пълен консенсус постигнаха европейските лидери относно предложението полският премиер Доналд Туск да бъде следващият председател на Европейския съвет. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по повод снощното извънредно заседание на Европейския съвет в Брюксел.
Изборът на лидерите е много сериозна заявка и решителен сигнал, че специално по отношение на Украинската криза и Русия, Европейският съюз ще има много ясна и принципна политика. „Източна Европа пое инициативата и вкара свежа кръв в нашия ЕС", коментира още Плевнелиев, цитиран от пресцентъра на президентството.
Според президента Плевнелиев България е имала изключително силна кандидатура и по време на последното извънредно заседание на Европейския съвет всички европейски лидери са отправяли поздравления за номинацията, която страната ни е направила, посочи държавният глава..." - в. „Стандарт".

„На 31 август 2014 г. изтича срокът, в който България ще представи пред Еврокомисията своя план за държавна подкрепа за банковия сектор, припомни държавният глава Росен Плевнелиев. Брюксел разреши подкрепата в края на месец юни тази година. Миналата седмица представители на Еврокомисията и Европейската централна банка са били в София и са се срещнали със служебното правителство и ръководството на БНБ.
"Изключвам КТБ, която е специален случай, каза Плевнелиев. Няма друга българска банка, която да е като КТБ".
Казусът "КТБ" е „различен и специален" и ще се разглежда отделно, подчерта държавният глава.
Президентът Плевнелиев добави: „Извън това искам да гарантирам категорично, че Европейската комисия получи всички данни, отнесе се много позитивно към предложения план за преструктуриране и за предоставяне на държавна подкрепа. Очакваме много бързо той да бъде одобрен и същевременно всички останали банки и една от големите структуроопределящи банки, която беше предмет на подобна подкрепа, няма да имат абсолютно никакъв проблем".
Според правилата в ЕС банките трябва да издължат помощта за 5 години, но Плевнелиев очаква у нас това да стане по-рано..." - в. „Труд".

„България ще поеме ангажимент през 2015 г. да повиши процента на финансиране на армията от 1.33% на 1.5% от БВП. След това плавно, спрямо възможностите, до 2020 г. да достигне до 2% от БВП.
Това заяви в Брюксел президентът Росен Плевнелиев по повод предстоящата Среща на върха на НАТО, която ще се проведе в началото на септември в Уелс, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Очаква се и другите държави-членки на НАТО да поемат такъв ангажимент. "Трябва да си даваме сметка, че не е коректно да режем военния бюджет и да очакваме някой друг да дойде да ни пази, когато стане трудно или критично. България също трябва да допринесе за стабилност и за сигурност чрез своите умения и възможности и да инвестира в тях", подчерта Плевнелиев..." - в. „Сега".

Кандидатурата на Кристалина Георгиева за еврокомисар също е сред водещите теми на всекидневниците.

„Не съм разочарована от неуспеха в конкуренцията за поста на дипломат номер едно на Брюксел. Напротив, самото ми участие е добре за България, защото ни дава по-добра позиция в преговорите по нататък за постовете в Брюксел. Това каза пред bTV Кристалина Георгиева.
Дялан камък съм, ставам за много ресори, което ще улесни намирането на пост в новата Европейска комисия, каза още тя.
Георгиева очерта възможните насоки - управлението на големи парични потоци , с което се е занимавала в Световната банка, както и проекти по опазване на околната среда..." - в. „24 часа".

„Еврокомисарят Кристалина Георгиева не съжалява, че не е била избрана за върховен представител за външната политика на мястото на Катрин Аштън. Тя каза пред БНР, че не се съмнява, че ще играе значителна роля в следващата Европейска комисия, предаде дир.бг.
Георгиева съобщи в Брюксел, че има представа какви ще са бъдещите й отговорности, но не може да съобщи подробности за тях преди Жан-Клод Юнкер да приключи с разпределението на ресорите на комисарите, което се очаква да бъде факт до седмица.
Кристалина Георгиева вижда участието си в надпреварата за шеф на европейската дипломация като шанс за ролята, която ще играе и тя самата и страната ни в следващата Европейска комисия:
"Това, че България участва, вдигна позицията на страната ни в разпределението на ресори и отговорности в новата Комисия. Аз мога да кажа на нашите сънародници, че със сигурност българският комисар ще има значителна роля в следващите 5 години".
Георгиева не уточни каква ще е тази роля, но определи като реални лансираните у нас варианти за ресори като околна среда и климат, бюджет, транспорт или енергетика заради досегашния й професионален опит: "Аз съм била директор по околната среда в Световната банка. Разбира се, че съм се занимавала с бюджети. Имам достатъчно опит и в областта на енергетиката. Бях директор по инфраструктура и енергетика."
Българският еврокомисар не потвърди, но и не отрече, че вероятно ще е един от заместник-председателите в следващата Европейска комисия, изрази оптимизъм за бъдещата си работа с Жан-Клод Юнкер..." - в. „Сега".

„Бойко Борисов нахока Сергей Станишев заради еврокомисаря Кристалина Георгиева.
"Сергей Станишев като лидер на ПЕС трябваше да загърби тясно партийните си интереси в България и да подкрепи Кристалина Георгиева", заяви преди заседанието на върха на Европа Борисов. По думите му Георгиева до късно снощи е била фаворит, тъй като е достатъчно добър еврокомисар и е отлично позната в Европа. Но според Борисов "когато една държава не е консолидирана, не може да се очаква, че сред 28 други държави ще постигне успех". "Ние ще продължим да настояваме г-жа Георгиева да поеме вицепрезидентски пост с добър ресор. Под добър ресор аз разбирам екология, енергетика, транспорт, бюджет - тези са темите, по които бихме могли да считаме, че това е добър успех", обясни още лидерът на ГЕРБ в Брюксел, който в петък участва в заседание на Европейската народна партия. Вчера Сергей Станишев не коментира думите на Борисов. Преди седмица обаче той отговори на изпратеното му от Георги Близнашки писмо, в което премиерът търсеше подкрепа за Кристалина. Тогава лидерът на ПЕС обясни, че ако постът външен министър бъде даден на ЕНП, то той ще застане зад кандидатурата на Кристалина..."  - в. „Стандарт".

Вестниците следят и работата на служебния кабинет.

„Глоби за тези, които не си плащат здравните вноски е една от крачките, които ще спасят системата, смята министърът на здравеопазването Мирослав Ненков, съобщава в свой репортаж Нова телевизия.
В последния си отчет миналата година от "Пирогов" обявиха, че броят на неосигурените пациенти тук се е увеличил двойно. Всеки от тях струва на спешния институт между 1 000 и 2 000 лева. Загубите само на тази болница за година са над 1 млн. лева. Затова и идеята на министъра за по-строги санкции за хората, които не плащат и по-голяма отговорност от държавата, която според експерти също не е изряден платец, е на дневен ред.
Хората с неплатени здравни осигуровки са около 400 000 в момента. Част от тях нямат средства за това, но около четвърт милион са тези които могат, но не искат да си плащат. Затова според здравния министър се налагат спешни мерки.
Възможни са финансови, ограничителни мерки. "Много е лесно някоя държавна услуга да бъде обвързана  с плащането на осигуровка - например, няма да ти се издаде задграничен паспорт, ако не си платиш здравни осигуровки. Както и прегледите на колата", обясни Ненков.
Според министъра крайно време е държавата да плаща повече за хората, които осигурява - децата, студентите, хората на социални помощи, затворниците, бежанците. В момента тя плаща за тях, но здравна вноска от 4%, а не 8% - както всички работещи. По изчисления на Лекарския съюз, така към бюджета на Здравната каса ще се прибавят между 500 и 700 млн. лева. Идеята се подкрепя и от пациентските организации." - в. „Дневник".

„Общо трима от четиримата шефове на фонд "Земеделие" са сменени още в петък, научи "Труд". Официално министерството на земеделието съобщи само за отстраняването на изпълнителния директор Атанас Добрев. Неговото място бе заето от Лозана Василева.
Оказа се, че в петък тихомълком са сменени и двама от тримата зам. изпълнителни директори на фонда. Освободена е зам. изпълнителната директорка Татяна Ангелова, която досега отговаряше за държавните помощи и програма САПАРД.
"Аз не съм присъствала на управителния съвет на фонда, защото по закон не сме членове на управата, но ме информираха след това, че съм освободена. Не мога да кажа защо моето отстраняване не бе съобщено на сайта на фонда. Аз съм в почивка, надявам се да науча повече в понеделник", заяви пред "Труд" Ангелова вчера.
Нейното място ще бъде заето от Иванка Багдатова, която до момента бе шеф "Инвестиционно кредитиране" в централата на фонд "Земеделие" в София.
Освободен е и зам. изп. директор Николай Дачев. Той до момента отговаряше за директните субсидии за ниви, плащани от ЕС.
На негово място ще бъде назначен Живко Живков, който бе шеф на областната дирекция на фонд "Земеделие" във Велико Търново до януари 2014 г.
Поста си запазва единствено зам.-шефката на фонда Атидже Алиева-Вели. В момента тя отговаря за Програмата за развитие на селските райони.
Официално причините за всички смени във ведомството не са посочени." - в. „Труд".

Всекидневниците съобщават също, че през септември черноморските плажове на практика остават без спасители.

„Над 90 на сто от концесионерите ще съкратят драстично спасителите още от 1 септември независимо от прогнозите за топло време.
Летният сезон завършва със 17 инцидента по Южното Черноморие, като повечето са станали на охраняеми плажове.
Заради хроничния недостиг на спасители това лято концесионерите сами определят по схема как да обезопасяват ивиците. Изискването е в началото и в края на сезона да има по един пост без значение колко е голям плажът..." - в. „Дневник".

„...Изискването е в началото и в края на сезона да има по един пост, без значение колко е голям плажът.
Точно това се канят да направят повечето концесионери - да оставят минимален брой спасители, главно пред заведения и хотели. А в по-отдалечените курорти плажовете изцяло ще затворят, прогнозират от Асоциацията по водно спасяване. Обяснението е, че туристите намаляват и нямат сметка да ги пазят.
Плаж "Перла" край Приморско не прави изключение - веднага след уикенда следва преустройство в охраната.
Съседният плаж също остава с по-малко спасители. Според стари кадри, част от тях и без това не вършат работата, за която са наети. "Имаше спасител нудист и винаги се пече гол. Уж работи, а всъщност е отзад на дюните. И имаше инцидент пред неговия пост. Той докато си сложи банските да дойде, ние вече бяхме извадили хората", разказва спасителят Владимир Владов.
Без спасители и лекар цяло лято останаха над 40 плажа на юг. Оказа се, че и Червеният кръст не може да намери спасители..." - в. „24 часа".