Събота, 17 октомври 2026 | Хасково Разкъсана облачност 12°

Всички категории

Песничка за Червената Шапчица Недялко Йорданов И тъй веднъж в една гора внезапно случай стар събра под сянката на месец жълт Червена Шапчица и Вълк. Напук на всички правила, той каза й: "Със мен ела!" И тя повярва на вълкът и двама тръгнаха на път. Една звезда им беше знак. Вървяха те под дъжд и сняг без дъждобран и без чадър - тя по-добра, той - по-добър. Ала един ловец с перо от приказка на Шарл Перо изпълни свой служебен дълг, убивайки добрия вълк. О, смел ловец, поклон, поклон! О, пушко, и на теб поклон! Поклон на точния патрон! Поклон на строгия закон! Червена Шапчице, здравей - недей да плачеш ти, недей! Къде бе тръгнала, къде? Той щеше да те изяде. Но кой ще разбере защо без шапчица и без палто тя все тъй броди в оня лес и търси своя вълк до днес.
Оценка 5 от 2 гласа
Имало едно време един много, ама много плешив човек. На главата си имал само четири косъма. И всяка сутрин се сресвал - два косъма наляво и два надясно... Минало време, единият косъм паднал и човекът сменил прическата - два наляво, един надясно. После паднал още един и той започнал да се сресва така - един косъм наляво, един надясно... После паднал още един... Човекът се натъжил. - Гледай сега каква беля - ще трябва да ходя на работа несресан!
Оценка 0 от 0 гласа
В древността кавалерът винаги е пускал жената първа да влезе в пещерата, разбира се за да провери дали няма някой опасен звяр вътре. Джентълменът винаги отваря вратата на заведениято и пропуска дамата пред себе си, за да може да види как тя изглежда отзад. Кавалерът винаги отваря вратата на колата на дамата и я затваря след като тя седне удобно, но не от любов към жената, а от страх да не нарани любимата кола. Когато седне в колата я молиш да си сложи колана, та да не изхвърчи случайно, ако отвори вратата вместо прозореца...
Оценка 5 от 2 гласа