Донка Василева още претърсва руините от къщата

Калайджийска фамилия от потопеното село Бисер загубила спестяванията си, поне три бона, след като водата отнесла дюшекът, в който ги крили. Месец по късно, стопанката Донка Василева още ровеше из руините на изравнената със земята едноетажна постройка, дано открие заветния дюшек. Там освен въпросните 3 хиляди, май имало и други спестявания. Дюшекът бил нещо като банка, всеки знаел че там има пари ама не пипал. Считали тази банка за по-сигурна от истинските. Парите били събирани заради снахата на Донка, Янка, която била бременна в 6-я месец и се чакало да ражда през май. "Да отгледа детето и да го изучи" нареждаше Донка, докато кършеше ръце.

Когато вълната дошла в ранните часове на 6-ти февруари обаче, на никой не му било до парите. "Налетя изведнъж. Както си спяхме и забълбукахме" разказва Янка. Когато се изправили, вече били до гърдите във вода. Бременната Янка хукнала навън с писъци за още неродената си рожба. Донка пък подкарала 4-те си деца навън. Едва успяла да грабне най-малкото, още бебе, преди водата да го залее. Уверила се, че диша и продължила навън. С много бяг, фамилията дошла до по-високо място в селото и горещо благодарила на бога, че се отървали. Мъжът и Васил не бил толкова щастлив-старият им опел останал потопен. А с него калайджиите пътували за да изхранват прехраната си. Успокоил се бързо, важното било че са живи.

Но останали само с дрехите на гърба си. Техен роднина ги приютил в къщата си, но пък нямали нито лев. Калайджиите имали славата на работливи хора, които не крадат и се захващат с всякаква работа. В момента обаче на никой от Бисер не му било до калайджийство. Другият доход на фамилията-да помагат в земеделската работа по нивите също отпаднал, защото цялата реколта край селото е унищожена. Не можели и да отидат към любимешко и свиленградско, защото вече нямат кола. Единствената помощ която са получили са 325 лева отпуснати от социалното министерство на пострадалите от наводненията. Понеже все пак са роми, не се радват много много на обичта и помощта на съселяните си.

Най-големият кахър за калайджиите е идващото бебе. Янка трябва да ражда през май, а семейството няма пари дори да я заведе до болница. Обичайно за етноса, калайджиите не са здравно осигурени.

Г.Христов

Донка и бременната Янка все пак са възвърнали доброто си настроение