От х:

Днес в x:

Прасета се чешат на османска реликва

Многостенната мраморна колона ирумската плоча се обследват от специалисти

Прасетата на на баба Митра Георгиева от село Бисер са използвали артефакт от ранно османската епоха за да се чешат и бъдат щастливи. Това обясни жената след като се оказа, че в свинарникът й има 8 стенна мраморна колона използвана в обществена или религиозна сграда от периода на разцвета на османската империя. Находката лъхна след разчистване руините от сринатите от потопа къщи в селото. Леля Митра уточни ще колоната е в свинарника от времето на дядо и, и била задържана толкова време щото се отразявала добре на прасетата и.

Иначе находката има висока историческа стойност. Спори се от нейната датировка-14-15 век или 15-16-ти, предположи шефът на харманлийският исторически музей доц.

Тошо Спиридонов.

Според експерти в този период по вероятно е да е от втория период, когато османската империя преживява най-големият си разцвет, а по време на култовия си султан Сюлейман Великолепни преживява политически и икономически бум изразяващ се и мащабно строителство по всички краища на огромната империя.

Втората заслужаваща си находка, разкрита след потопа в района от началото на февруари е полирана мраморна плоча. Историците предполагат че е от епохата на ранната римска империя. От вчера екип археолози от харманлийският и хасковския исторически музей работят с находките и се опитват да направят някаква датировка. Което се оказва трудна работа предвид начина на откриването им.

Полираната мраморна плоча е с размери около метър и 20 на 80 сантиметра с 26 сантиметрова дебелина. Тя е била вградена в дигата на река Бисерска през 60-те години. Това обяснява и следите от бормашина по каменният къс. Плочата била открита на десния бряг на реката след оттеглянето на водите. Къде обаче е била намерена първоначално и от какъв обект е артефакта никой не може да каже. Специалистът по антична история в хасковският музей Ирко Петров предполага че става въпрос за част от подова настилка в „много сериозна обществена сграда“ или от богата римска вила. Без изотопен анализ обаче, времето на обработване на мрамора се разтяга-от 5-ти век преди Христа, до 5-ти век след Христа. Петров дори предположи, че е възможно дори това да бъде дело на траките, макар и с много условности. Везните обаче накланят към Рим, понеже има аналози с други римски находки, а гръко-римската цивилизация е имала култ към мрамора. Известно е че древна Атина например изразходва половината от богатството си за да построи Партенона, изцяло от мрамор.

Целият район около Бисер е пълен с исторически находки, твърдят археолозите, които работят по тяхното откриване и систематизиране.

Повече за откритията вижте в нашия видеорепортаж

Г. Христов

Ирко Петров вляво и доц. Спиридонов мерят мраморната плоча
Сътрудници на историческия музей почистват находките
Сринатият свинарник на леля Митра
Митра Георгиева
В Бисер тече интензивно разчистване
Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини