От х:

Днес в x:

В Деня на самодееца гостуваме на Маня и Аско

Семейство  Мариана и Асен Николови са едно от най-известните творчески семейства в Първомай. Дълги години те са били неразделна част от самодейността на града. Музиката е техният живот, тяхната любов и същност. Срещам се със Маня и Аско по случай Денят на самодееца.

А.Н. Предложението на 1 март да се празнува Ден на самодееца дойде от Министерски съвет преди толкова много години, че не помним кога е било. Имаше Ден на миньора, Ден на търговеца, Ден на какво ли не… И тогава се появи Ден на самодееца. С ентусиазъм чакахме този ден, защото Ден на самодееца сам не можеш да празнуваш.Той беше единствената отплата за това, което си правил през годината. А благодарение на настоятелството, този ден винаги се е празнувал тук. До ден днешен го отбелязват.

Самата идея за самодейност е хубава, случаен човек в читалището не влиза. Той трябва да има потребност. Дано покрай комерсиализирането на всичко около нас не пропадне идеята за самодейността.

Помните ли как започнахте?

М.Н. Аз имам музикално образование. По разпределение работех в Смолян. Можех да остана там в Окръжния съвет, отдел „Култура“. Но дойдоха и ме помолиха да с върна в Първомай. Направихме школа. Учехме децата да свирят на различни инструменти. Имаше години, в които обучаваните деца са достигали 140-150. Учеше се пиано, цигулка, китара, акордеон. Канили сме преподавател по кларнет…

А.Н.  Завършил съм един от най-елитните техникуми по електротехника – „Киров“ в София. Но музиката ми е в кръвта.  Дълги години съм работил и по специалността си и съм бил част от самодейността. Бях и електротехник, и осветител, и озвучител в читалището. Но най- много се гордея с това, че съм създател и съм бил част от един оркестър, просъществувал 49 години без да има промени в състава му. Едва ли има друг такъв инструментален оркестър, който е с едни и същи музиканти от създаването му до края. Аз не познавах нотите, но Маня ми помагаше.

М.Н. Аз разписвах нотите.  Това ни свърза с Аско. Свалях музиката, а след това той ми помагаше за акомпанимента на моите състави.

Как се създаде „Веселите момчета“?

А.Н.  През 55 година това беше необходимост. Сега може да звучи невероятно, но  тогава музика се слушаше само на забави, концерти и ако някой беше достатъчно богат, за да има радио вкъщи. И ние започнахме с тогавашната забавна музика.  Наричахме я естрадна. Но нашата публика си искаше и хорá. Тогава започнахме да свирим и народна музика. Слушаше се и затова разучавахме части от оперети,  популярни симфонични мелодии. Имахме разнообразен репертоар. Не сме били майстори, но свирехме хармонично. За това ни помагаше Маня. Три пъти сме свирили пред Тодор Живков тогава, когато това беше „голяма работа“ и признание.

Много се гордеехме с оркестъра и започнахме да се готвим за 50-годишнината. Повече от година по- рано започнахме репетиции. Искахме да направим голям празник. И тогава смъртта ни отне Васил Мутафчиев. След една репетиция, за минути той си отиде.  С това пропадна и идеята. Сега оценяваме, че сгрешихме преди години. Мислехме, че сме вечни и не подготвихме по- млади хора, които да ни заместят.

М.Н. Аз започнах с голям хор. Преди мен такъв хор е водел Димитър Делчев. След оттеглянето му за няколко години е имало период, в който такава формация е липсвала. Възобнови се с моя помощ. До 86 – та година… 60 души- мъже и жени -  хор за школувано пеене. След това интересът към хоровото пеене спадна не само тук.  От него се създадоха други групи. Още преди това имахме Воклано инструментален състав, в който влизаха  15 солисти и „Веселите момчета“. Извлякохме трио, квартет. От 95-та създадохме група за стари градски песни. Водех я до 2008г. След мен я пое Соня Коджабашева. Сега тя има успехи и награди от различни фестивали.  А аз донесох първият медал от Републикански преглед на художествената самодейност в областта на музиката.

Как изглежда сега културата в Първомай през вашите очи?

А.Н. Тук винаги е имало много дейност – художници, музиканти, театрали, но винаги ни е липсвал един танцьор. Идваха, работеха, но нямахме един танцьор, който да събере деца. А те можеха да ни представят града. Много ми се иска да видя една танцова трупа. И още нещо – талантът е даденост. Но той трябва да се развива с науката. Трябва да се чете и моят съвет е към всички – учете!

М.Н. Много се впечатлихме от празника на фолклорния танц. Толкова ни хареса. Дано съумеем да го запазим и да продължи да се прави всяка година.

Теди Кирякова

Източник: Parvomai.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини