Вестниците в сряда продължават да следят темата с бонусите на държавните служители.

"Опозиция и управляващи продължиха с взаимните обвинения кой е взимал повече допълнителни пари" - информира "Дневник".
"Управляващи и опозиция и днес продължиха да се замерят с обвинения кой е взимал повече пари от бюджета над заплатата си - сегашните управляващи или т. нар. тройна коалиция. През медиите ГЕРБ, левицата и ДПС подновиха тази дискусия, започнала в петък миналата седмица в пленарната зала.
На фона на продължаващите скандали покрай взимани бонуси под формата на допълнително материално стимулиране из администрации и ведомства, довели до оставки, ГЕРБ пък поискаха от Сметната палата данни за парите, получени между 2007 г. и 2010 г. от висши държавници, участващи в бордове. И днес обявиха, че през 2007 г. допълнителни възнаграждения заради участие в бордове са над 700 000 лв. Взимали са ги министри, заместник-министри и членове на политически кабинети при управлението на тройната коалиция. Още 315 000 лева пък са декларирани пред НАП, но за тях няма данни в одитната институция. За следващите години до 2010 г. пък била сменена формата на декларациите пред Сметната палата, вече не се посочвало конкретно дали допълнителните пари са от бордове и затова справката не била възможна.
Зам.-председателят на групата на ГЕРБ Димитър Главчев изброи и имена на хора, получили сериозни суми. Бюрхан Абазов, заместник-министър в Министерството на земеделието и горите, бил взел през 2007 г. около 30 000 лв., Георги Петърнейчев, тогава зам.-министър на Министерството на транспорта - над 30 000 лв., Любомир Дацов, зам.-министър на Министерството на финансите, бил взел 21 000 лв., Нина Радена, зам.-министър на Министерството на икономиката и енергетиката - над 40 000 лв., Румен Овчаров, министър на икономиката и енергетиката - 63 500 лв., Нихат Кабил, министър на земеделието и горите - 20 000 лв. За бившия финансов министър Пламен Орешарски пък се твърди, че е взел около 4 хил. лв.
В справката не фигурират данни за политиците от левицата Корнелия Нинова и Димчо Михалевски, които миналата седмица бяха сочени за хората от предишното правителство със сериозни финанси от бордове. Те са заели постовете след 2007 г. и Сметната палата не е дала информация за тях." - се казва в публикацията.

"Четирима министри, 22 зам.-министри и 11 шефове на кабинети и парламентарни секретари от правителството на тройната коалиция са взели през 2006 г. от участие в бордове на държавни фирми общо 733 625 лв. Това е съобщила Сметната палата по искане на парламентарната група на ГЕРБ да се осветлят бонуси на политическите кабинети от предишното правителство.
За други 9 зам.-министри и 2 началници на кабинети е установено, че не са декларирали  заплати от бордове за 315 хиляди лева. Несъответствието е установено, когато одиторите са проверили данъчните им декларации , подадени през 2007 г.
Сметната палата обаче ни е подала информация само за 2007 г., защото след това е променено съдържанието и приложенията на годишната данъчна декларация, обясни Димитър Главчев, зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ. След промяната в данъчната декларация вече няма отделно перо за доходи от участие в управление и контрол на предприятия." - съобщава "Стандарт"
"От ДПС обявиха, че ще искат анкетна комисия да разследва цялата ситуация с бонусите. Те пишат писмо до премиера Борисов с питане кои министри и членове на политически кабинети са получавали премии и в какви размери.
Корнелия Нинова взела 7696 лв. от "Булгартабак"
Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че соцдепутатката Корнелия Нинова е получила 7696 лв. от участието си в борда на държавното дружество "Булгартабак" (БТ) за четири години. Според него тя е дарила 4500 лв. от тях на фондация "Кирил и Методий".
Финансовият министър в правителството на тройната коалиция Пламен Орешарски пък е получил 4700 лв. от лекции, а не от бордове, продължи Станишев. Според данните на ГЕРБ-ерите обаче Орешарски е взел тези пари от бордове през 2007 г. и е "забравил" да ги обяви пред Сметната палата, където декларациите са публични." - пише "Труд".

В. "Сега" помества публикация по друга тема, свързана с пари - идеята средства от Сребърния фонд да се използват за покриване на част от държавния дълг:
"Идеята на финансовия министър Симеон Дянков за инвестиране на средства от Сребърния фонд в държавен дълг бе остро разкритикувана в парламента и ако бъде прокарана, вероятно това ще стане само с гласовете на управляващите и присъдружните им "независими" депутати. Според СДС, ДПС и БСП това е отчаян и безпринципен опит на държавата да осигури пари за плащането на 1.6 млрд. лв. по еврооблигациите през 2013 г. и е показателно за състоянието на хазната. От опозицията настояват за изслушване на финансовия министър Симеон Дянков в парламента и за намиране на алтернативни решения за покриване на дефицита.
Акумулираните до момента 1.78 млрд. лв. в Сребърния фонд са неприкосновена част от фискалния резерв. По закон парите, които идват от приватизация, концесии и излишъци, следва да се ползват най-рано след 2018 г., като идеята е фондът да подпомага пенсионната система при възникване на дефицити. Всички средства сега се държат на депозити в БНБ със символична доходност. В момента законът позволява те да се инвестират в акции на чужди дружества, в депозити на други банки, както и в други дългови ценни книжа, но финансовото министерство не използва тези възможности за по-висока доходност и не желае да обясни защо. В същото време Дянков иска да падне забраната за инвестициите в държавни ценни книжа и акции на български дружества точно с аргумента, че така ще се постигне по-висока доходност и гъвкавост в управлението на фонда."

Всекидневниците поместват и публикация в Уикилийкс за организираната престъпност и корупцията у нас по времето на Тройната коалиция.

"Корупцията в правителството и полицията е всеобхватна, а организираната престъпност контролира изцяло веригата за доставки. Това е записано в проучване от 2008 г. за България на аналитичната агенция "Стратфор". За него се разбра вчера от кореспонденция на агенцията, публикувана в Wikileaks и разпространена от сайта "Биволъ". Една от дейностите на "Стратфор", наричана още "ЦРУ в сянка", е да изготвя проучвания за големи корпоративни клиенти. Компанията поддържа и периодически обновява типови документи с комплексни критерии за оценка на страните, обект на инвеститорски интерес. Точно по тази линия е направено и проучването за България.
Най-притеснителните данни са за престъпността. От доклада се разбира, че тя играе голяма роля в правителството и бизнес операциите. Мафията владее пристанищата и ги ползва постоянно за контрабанда и други престъпления, които не се докладват и остават без противодействие. Отбелязва се, че чуждестранните компании са редовна мишена. Поне веднъж месечно те били жертва на рекет, негативен пиар, физически нападения срещу служителите й. Присъединяването към ЕС не е променило картината. Това, че са приети промени в законите, не означава, че ще бъдат приложени, смята анализаторът на "Стратфор". Добрите новини за инвеститорите са единствено в графите за тероризма и въстанията. България не е обект на терористични нападения, които могат да повлияят на гладката работа на бизнеса. Умерен е и рискът от природни бедствия." - пише в. "Сега".

"Организираната престъпност играе голяма роля в правителството и бизнес операциите Така изглежда част от SRM-доклада на STRATFOR за България с оценки по точкова система на 7 критерия. Повсеместната мафия и бюрокрация пречи на инвестиционния климат в България...
Най-шокиращите данни за България са в графата "престъпност". От нея потенциалният инвеститор научава следното:
* организираната престъпност е инвазивна и играе голяма роля в правителството и бизнес операциите.
* сигурността в пристанищата е нулева. Мафията владее портовете и ги ползва постоянно за контрабанда и други престъпления, които не се докладват и остават без противодействие.
* сигурността по пътищата и железниците е отчайваща - контрабандата и други престъпления не се докладват и няма противодействие.
* кражбите на карго са чести, включват насилие и са значителен проблем за прекъсването на веригата на доставките.
* корупцията в правителството и полицията е всеобхватна, виртуално безнаказана, част от обществото.
* организираната престъпност контролира изцяло веригата за доставки;
* чуждестранните компании са редовна мишена за организираната престъпност. Поне веднъж месечно те са жертва на рекет, негативни пиар кампании, физически нападения срещу компанията и нейните служители." - информира "Труд".

"Политическата и регулаторна рамка се характеризира с относителна политическа стабилност, но и с повсеместна бюрокрация. Наблюдават се внезапни кампании на гласовит икономически национализъм, свободни интерпретации на законите, преференциални принуди за фирмите, слаба централна власт и произвол от страна на местните власти.
Присъединяването към ЕС не е променило картината, отчита обобщаващият документ. Това, че са приети промени в законите, не означава, че ще бъдат приложени - смята анализаторът на STRATFOR и дава негативна тенденция в тази част на проучването." - пише по същата тема в. "Стандарт".

Вестниците информират и за разкриването на нелегално казина в клуб на БСП.

"Разкритото нелегално казино, организирано от позабравения контрабандист от Сливница Боян Петракиев-Барона, се оказа в партиен клуб на БСП в блок 44 на ул. "Опълченска" в София. Казиното е било следено от служители от сектор "Компютърни престъпления, интелектуална собственост и хазарт" при ГДБОП няколко месеца, то е реализирало дневни обороти от 10 000 до 50 000 лева, гласи съобщението на МВР.
Според обяснението на председателя на БСП-Сердика Орлин Димов, който стопанисва въпросния партиен клуб, той е дал ключ от него на представител на фирма. Тази подробност липсва в официалното съобщение на БСП по случая.
Орлин Димов разказа пред "Дневник", че ползва салона от 130 кв. м. от 1995 г. По думите му в един район има два клуба на БСП, но за председателите е трудно да ги обслужват и да плащат месечните им разходи.
Димов обясни, че за това предоставял този клуб на член или симпатизант на БСП, който да го издържа и да плаща консумативите. "Не мога да бъда председател на партийния съвет и кафеджия едновременно", каза местният лидер на социалистите
Според закона за политическите партии формациите не могат да преотдават на трети лица имотите, които ползват, нито да развиват търговска дейност в тях." - пише в. "Дневник".

"Легендарният ъндърграунд герой Боян Петракиев-Барона отново бе арестуван, но този път като организатор на нелегално казино, което въртял в клуб на БСП в столицата.
Заедно с Барона в килия са прибрани още 19 човека с регистрации за измами, грабежи, кражби, изнасилване. Един от тях бил обявен и за национално издирване. Зад решетките са 3-ма косоварски бандити и известните в подземния свят Доганина и Миро Гангстера.
Барона стана известен през 90-те години на миналия век след шумен арест заради грабежи на сръбски тирове. След време Петракиев бе разследван за кражба на релси и източване на кредитни карти.
Хората на Барона наели помещението в блок 44 на ул. "Опълченска" от 4 месеца. Според разследващите казиното им правело дневни обороти от 10 до 50 хил. лева, а комисионата на Барона била между 2 и 5 хил. лв. на ден. При ареста в джобовете на участниците са открити около 40 000 лева, а по масите имало около 1000 лева, които били сложени за поредния залог на покер и барбут. Освен пари полицията е иззела и карти и зарчета. Предстои повдигане на обвинения.
Казиното работело почти като частен клуб, споделиха хора от квартала. Достъпът до него бил ограничен. Само определени хора от бившите силови групировки можели да влизат и да играят. Пред блока непрекъснато спирали скъпи лимузини и джипове. Спуснатите щори пречели на минувачите да надникнат вътре. От клуба непрекъснато се чували викове, понякога ставали побоища." - информира в. "24 часа".

Вестникът помества и информация за времето през март:
"Средната месечна температура през март в Северна България и високите полета ще е между 3 и 6?, по Черноморието и в Южна България - между 5 и 8?, а в планините -  между минус 6 и 0?. През тази година се очаква средната месечна температура да бъде около и под нормата. Най-ниските минимални температури ще бъдат между минус 8 и минус 3, най-високите - между 17 и 22 градуса.
Такава е месечната прогноза на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) - БАН.
Средната месечна сума на валежите в равнините ще е между 30 и 60 mm, в планините - между 60 и 100 mm. През тази година се очаква сумата на валежите да бъде около и под нормата.
През първото десетдневие времето ще е доста динамично, с чести промени, усилване на вятъра, влажно, на места ще има и превалявания, но предимно слаби и предимно от дъжд, в Северна България - временно и сняг, но трайна снежна покривка няма да се образува. В средата на десетдневието ще има и краткотрайно застудяване.
През повечето дни от второто десетдневие температурите ще бъдат по-ниски от обичайните. Времето ще остане променливо, по-често облачно, с превалявания от дъжд и сняг, а временно затопляне и по-спокойно се очаква да бъде около и през втората половина от десетдневието.
В началото на третото десетдневие ще има валежи, последвани от понижение на температурите, но след това тенденцията е за по-сухо и спокойно време. Ще има повече слънчеви дни и по-малко валежи, свързани с преминаването на атмосферни смущения. Температурите постепенно ще се повишават."