От х:

Днес в x:

167 години от рождението на Христо Ботев: Длъжностите на писателите и журналистите

Послушайте, мои мили гъ­лъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Кой­то от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехра­ни жената си и децата си и кой­то от вас има намерение да ста­не "благороден" просяк и да жи­вее по-лесно от "неблагородни­те" просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник. Тия три занятия са и лесни, и полезни, и честни, и си­ти. А нашата публика? Не гри­жете се за тая публика. За тая публика между ахтопода и шоп­ските цървули в Мраморно море, между кокошката и гаргата и между Мемиш паша и Нютона не съществува никакво различие. И така, купете си пера и масти­ло и захванете своите занятия колкото се може по-скоро, защо­то днешнйото развитие на бъл­гарския народ е най-благоприят­но за врабците.

Слушайте и това. Ако някой се осмели да ви каже, че сте без­дарни, че сте луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то го изпсу­вайте с хамалски виражения, на­речете го шпионин и народопродавец, кажете му, че той е про­дал совестта си и перото си на японците, на абисинците - това е се едно, - и помолете публика­та да го не слуша и да не принимава думите му за факти. (...)

Слушайте, братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате съветите ми и ако се възползувате от об­стоятелствата, то вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток до запад.

Но тежко ви и горко ви, ако похвалите някой сиромах, някой хъш или някой западнал търго­вец! Ако направите подобно престъпление, то работата ви е спукана. Чорбаджиите не оби­чат оние писатели, които ту­рят имената им на един ред със сиромасите. Вардете се.

Слушайте още и това. Ако ня­кой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите пред ония, които познават неговите „несъществующи" благодеяния, то вие го не слушайте. Маслото не разва­ля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията. "Кроткото агне от две майки суче" - говори българската пословица, а в пословиците се зак­лючават стари истини. Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат нито гюмрюк, нито бедел-парасъ. Вашата стока ще се продава без акциз и без поли­цейски надзор, следователно вие и вашето домочадие можете да бъдете съвсем спокойни.

Ако някой от вашите граждани направи някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акурат­но за годишното течение на вес­тника, то и в такъв случай вие сте обязани да премълчите и да не говорите за това беззаконие. Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езика, а ако не премъл­чите, то няма кой да ви каже "аферим". Секи човек има свои грехове и сяка душа се бои от ад­ските духове, следователно мъл­чанието е една от ония доброде­тели, които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щас­тливо миропомазание. "Ох, агне мое, мълчанието е голяма добро­детел" - говорят калугерите на своите неопитни почитатели, които се приготовляват да бъ­дат техни ублажители. "Ах, чедо мое, мълчанието е Христова доб­родетел" - говорят духовниците на елеокожите вдовици, които се приготовляват да живеят "о господе". "Ех, мой синко, мълчанието е една от най-главните комерчески добродетели" - говори пъповъзвишеното величество на сво­ите подчинени, които му помагат да се кълне пред купувачите си и да лъже и с ушите си.

После мълчанието върви смире­нието. Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благо­детели, които ви хранят само с мазни обещания. Пословицата, която казва, че "по-добре днес попарник, нежели до неделя тутма­ник", няма никакво значение за журналистите. Кой знае из коя дупка ще да изскокне заец? С една дума, вие сте длъжни в това от­ношение да бъдете много по-чис­ти и много по-кротки христиени, нежели Дорчо ефенди. "Ако някой (богат човек) ви удари плесница по едната страна, то вие му обърнете и другата"; а ако някой (богат човек) ви каже, че сте глупави и че не знаете какво бръщо­левите, то идете на другия ден и помолете го да ви даде добър и умен съвет за това или за онова ваше предприятие. Ако направите така, то бъдете уверени, че след няколко недели вашето име ще да се прослави по сичкия град и вие ще да бъдете наречени благона­дежден и разумен човек. (...)

Ние не живеем вече в оние темни времена, когато нашите писатели и журналисти ходеха да търсят душевна храна по гръцките купища и по турските кавенета. Днес царува XIX век. В нашия деветнайсети век бъл­гарската литература се е обо­гатила даже и с такива съчинения, които ще да научат Паничката да слуша, г-на Ангелаки Савича да мисли, Найденова да блее, г-на Геновича да сънува, отца Балабанова да преде, а дяда Блъскова да плете чорапи.

И така, падайте на колене и поблагодарете, мои мили врабци и цанцугери, на бача си Добря Войникова, който се е постарал да ви напише "Теория на словесността" и който се е завзел да ви направи хора. Нам отдавна вече е нужен такъв човек и такава книга. Съ­щото говори и остроумният кри­тик във в. "Напредок". Досега хо­рата са се учили в различни учили­ща и изучавали са всевъзможни книги и науки, а отсега работите ще да се опростят и улеснят. Земете книгата на Войникова, прек­ръстете се, прочетете я и стане­те разумен човек и остроумен пи­сател. Боже мой, кой дявол се е надеял, че из главата на г-на Вой­никова ще да се роди такава нрав­ствена сила, която ще да захлупи под калпака си даже и г-на Оджакова и неговата "Наука за песнотворството"! Както щете, а на г- на Войникова тряба да се окачи голямото петало.

Из последния брой на "Хитър Петър" се види, че влиянието на г-на Войникова се разпространя­ва необикновено бързо. Боже мой, и г. Паничков е захванал вече да блее, а ние сме имали слабост да мислиме, че това словесно живо­тинче е способно само за клисарин или за „червочист" по касапниците. Идете после това и не радвайте се г-ну Войникову! (...)

Но както и да е, българската журналистика напредва. Токвил говори, че сяко едно правител­ство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската жур­налистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлата­ните се открива широко поле. Нека ни дава Господ Бог повече разум и по-малки пъпове!

Фейлетонът на Христо Ботев е отпечатан във в. „Независи­мост", г. IV, брой 52 от 12.10.1874 г.

Публикуваме го с известни съкращения.

Източник: asenovgrad.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини