Побоищата в училище понякога завършват и така

30 случая на насилие върху деца са изискали намесата на отдел закрила на детето към хасковските социални, отчитат от там за 2011-та година. В огромното си мнозинство, става въпрос за побоища в училище, признаха те, без да навлизат в конкретика. Другият вариант-насилие над детето в къщи, обикновено много рядко стига до контролните органи, първо защото се води домашно насилие и второ, защото оплакванията са много редки.

Когато стане обаче въпрос за училищен бой, поне едното от родителските тела е настроено за мъст и се оплаква. Със случаите се занимават както от отдел закрила на детето, така и от детска педагогическа стая към МВР. Техният отчет обаче още не е готов.

Много от случаите на бой в училище остават скрити за обществото поради драконовските мерки за секретност предприемани от всички страни. От една страна, отдел закрила на детето категорично отказва информация и самоличност, позовавайки се на закона за закрила на детето. От друга-училищата си пазят реномето и скатават случая. От трета-от хасковско училище ни отговориха, че получили забрана от началниците да се разгласява подобен случай пред медиите. Началниците са от РИО-Хасково, откъдето твърдят, че не са спускали официална забрана. Но достъпът до учебните заведения в подобни случаи, рязко се ограничава. Така всичко остава в ръцете на родителите-ако пожелаят да упражнят конституционното си право и се обърнат към медиите. Донякъде е справедливо-обществото да решава иска ли да знае за подобни случаи или предпочита да си затваря очите.

Част от случаите на насилие в училище все пак стигнаха до медиите. Оказва се че тези инциденти са характерни както за обикновените, така и за така наречените „елитни“ училища. Причините са разнообразни и дълбоки. А поводите могат да се обобщят с „От глупав по-глупав“.

В края на миналата година, ученик от СОУ Васил Левски яде бой, при това на колене, щото гледал и се подхилквал на друг бой между негови приятели. Гордостта им явно била толкова уязвена от подобен факт, че сформирали цял наказателен отряд и си го върнали тъпкано.

15 годишен от Дървото също бе набит, че чак стигна и до болницата, след спор заради... футболен мач и едно настъпване. И тук става меле при това на следващия ден, с извикани на помощ батковци.

Уж по-с акъла си деца в хасковското ПМГ си спретнаха средна телесна повреда, след като при бой едното избило зъб на другото. Началото на скандала тръгнал от една псувня на майка. Майката на напсуваното момче обаче била починала и потърпевшия си го върнал брутално. Тук е и най-сериозната последица-детето е преместено в друго училище, макар да е държало изпит за да влезе в гимназията.

Наскоро пък се сбиха деца на парка пред ОУ Иван Рилски. Случаят не получи гласност, защото технически, те не са били на територията на училището. Участвали няколко човека ,като едното момче бил брат на седмокласник от школото, който май също отнесъл шамари в мелето.

Обикновено, всичко се разминава с разкървавен нос, но има и изключения. 11-токласник от Дървото бе размазан с бокс в двора на школото заради любовна история. Пренебрегнат ухажор на приятелката му решил, че вместо с момичето, трябва да си разчисти сметките със съперника си. Потърпевшия лежа в болница с тежко комоцио. След този случай, охраната на училището бе удвоена. Проблемът е, че децата реагираха, като започнаха да си уреждат схватките извън територията на школата.

Възпитаници на Спортното, Механото, Дървообработването/ и други!/ пък се бият толкова често, че ако трябваше да се пише за тях, медиите трябваше да заприличат на криминален бюлетин...на училищата.

Извън клишето, че възпитанието се кове в семейството, мерките за предотвратяване на подобни случаи изглеждат....меко казано неадекватни. Социалните „беседват“ с деца и родители, консултират с психолог и по-живо по-здраво. В детска педагогическа стая правят горе долу същото, но законови санкции са трудно приложими защото обикновено става дума за непълнолетни. Най-ефективните контрамерки, на училищата, отдавна са изпратени в нафталина. Вече няма ТВУ-та, няма и намаляване на поведение. Делегираните бюджети пък обезмислиха суровото „изключване от училище“. И как иначе, след като всяко дете върви с парите си и формира пряко училищния бюджет.

А борбата за деца/ и пари/ е жестока. Другото остава на заден план. Така се получава и после в живота-файдата-отпред, другото-на заден план.

Г.Христов