Девет жени в община Хасково отглеждат изоставени деца срещу заплата. Професионални родители получават месечно по 351 лева. Освен тази сума държавата им превежда по 195 лева, ако детето е до 7 години, 227 лева – ако е между 7 и 14 години. 260 лева - за тийнейджър от 14 до 18 години.

Ако детето е с увреждания и е освидетелствано от ТЕЛК, допълнително всеки месец се изплащат още 48 лева, детските добавки са двойни-70 лева, още 188 лева се полагат и по Закона за закрила на детето, плюс 40 лева добавка за интеграция.

Доброволните приемни родители в общината са две.

Райна Джунджулова е социален работник от

12-години и отлично познава естеството и проблемите на приемните семейства. В отдел „Закрила на детето“ работи от 2001 година. Тя е от първите в Хасково, които консултират приемни семейства. Завършила е предучилищна педагогика в Пловдивския университет.

Омъжена, с две деца.

Райна Джунджулова, социален работник

- В село Динево има пет платени майки. Още толкова очакват одобрение. Няма ли опасност отглеждането на изоставено дете да се превърне в бизнес?

- Не. Първата професионална майка там бе Христина Стоянова. Тя е отгледала двама сина. Искаше да се грижи за момиченце. Взе 5- годишната Пепа от дом „Надежда“. Изключително лъчезарно и будно дете. Цялото село се влюби в нея. Според мен това е причината да се появат още кандидати оттам. Фактът, че от други села няма кандидати показва, че намерението не е комерсиално. За сираци с увреждания се плащат допълнителни помощи. Въпреки това българите искат здраво дете.

Случаят с Динево не е прецедент. В едно плевенско село така отглеждат 20 бебета.

- Какъв е профилът на кандидат-родителите?

- Най-разнообразен. Не може да се обобщи. С различен социален статус, образование, семейно положение, някои имат деца и внуци. За да кандидатстват те трябва да са в трудоспособна възраст, да не са лишавани от родителски права, да не се води досъдебно производство срещу тях, да нямат заболяване, което би застраши живота и здравето на детето.

- А мотивите им?

Те също са най-различни. Общото между всички е желанието да отглеждат дете. Някои имат момчета и искат да се грижат за момиче. Други са загубили детето си и искат да се посветят на друго.

- Кои са най-честите проблеми, с които се сблъскват родители, когато вземат дете, живяло в дом?

Те са шокирани от институциналния синром, от който страдат всичи деца от домовете. Клатенето, смученето на пръсти, блъскането на главата в стената се проявават при всички. Така компенсират липсата на любов и грижа. Това отшумява два три месеца, след като детето живее в семейството. В началото за родителите е страшно. Понякога детето не спира да се храни. Преяжда, повръща и пак продължава да се тъпче. В социалния дом те имат точно определен порцион и нямат достъп до друга храна. Когато отидат в семействата, е съвсем различно. Не могат сами да намерят мярката.

- Децата от домовете нямат идентичност. Нямат изградени навици, не познават живота.

Бяхме настанили едно момиче на 7-годинишно момиче в професионално семейство. Отказаха се от нея, защото една не пострадала, докато пресича улицата. Бяха много уплашени. След това настанихме при тях едно момче.Нямаха проблеми с него.

- Как се чувстват децата от домовете, които отидат при ново семейство?

Всички искат семейство. Когато ходим при тях в дома, те се струпват край нас и молят:“ Намери ми майка.“Ако влезе непозната жена, питат:“Ти ли си моята майка?“

В началото всеки ден, после всеки месец посещаваме приемните семейства. Децата не могат да се прикриват, лесно е да усетиш емоционалното им състояние. Те са щастливи при новите си родители.

- Разкажете първия ви случай?

Работех превенция с 12-годишно момиченце, чиято майка имаше психично заболяване и не се грижеше за него. Детето живееш при баба си, която също имаше здравословни проблеми, оплакваше се от високо кръвно. Помагахме им и ги подкрепяхме осем месеца. Но бабата почина. По същото време оценявахме и одобрявахме първите приемни семейства. За да не влезе момичето в социален дом, спешно разговаряхме със семействата. Едно от тях се съгласи да приеме детето. В началото всичко вървеше много добре. Но когато тя стана на 16 години, изскочиха проблеми. Започна да бяга от вкъщи. И семейството се отказа. Те имат право на това. Не си спомням какво се случи с момичето след това.

- Какви са изискванията на приемните родители към децата, които искат да вземат в дома си?

- Всички желаят здраво дете. Дори, когато става въпрос за астигматизъм и бронхиална астма,имат резерви.

Предпочитат дете от български етнос и да е до 7 години. Те имат предварителна нагласа. Имах един интересен случай.Дойдоха кандидати от село Динево. Те искаха момиче, същото като Пепа. И когато им казахме, че няма как да има втора Пепа, те си тръгнаха. Дори документите не си взеха.

 - Кой е най-ефективният начин да се спре изоставянето на децата в домовете?

- Липсва достатъчна работеща система от приемна грижа. Но е много добра алтернатива.

Трябва да се започне от децата над 7 години, защото тях рядко ги искат. В България не искат деца над 10 години. За да се реши този проблем, те трябва да се изведат в защитени жилища според възрастта им. Да се изградят кризисни центрове за тях. Социалните домове трябва да се затворят, докато ги има ще изоставят деца.

Трябва да се обърне внимание и на превенция, за да не се стига до изоставяне. Българските и турските семейства много рядко изоставят децата си. Домовете са пълни с ромски деца. Прави ми впечетление, че младите роми рядко са грамотни. Те идват при нас и не могат да си напишат дори името. Не ходят на училище. Родители са ми споделяли, че не пускат дъщерите си да учат, защото можело да ги откраднат. На 13-14 години ромите започват да живеят на семейни начала. Раждат деца, за които не са способни да се грижат. Трябва да има строги санкции за родители, които позволяват децата им да се женят или обвързват толкова рано.

 Най- страшни са последиците за дете, изоставено в дом, преди да навърши 3 години. В Румъния е забранено настаняването до 3 години в дом. Ако не успеят да му намерят приемно семейство, за него се грижи църквата.

- Пред какви трудности сте се изправяли вие във вашата работа?

- В началото бях несигурна. Дълбоко изживявах драмите, на хората, които идваха с проблемите си при мен. Не можех да спя. Непрекъснато мислех как мога да помогна.

Правехме сухи тренировки в коридора. Две колежки репетирахме. Например едната се правеше на кмет, а другата искаше да издейства от него общинско жилище. Беше много неловко и далечно за мен да влизам в роли. Но след два месеца имах среща с нашия кмет за същия казус за самотна майка с деца. Не се притеснявах въобще и жената получи апартамент. Удовлетворение от работата ми е голямо,. Тази работа в  отдела ме направи по–добра майка.

 Интервю на Христина Котларска