Малък базар в центъра на Кърджали на който се предлагат мартеници спретнаха търговци.Според тях този сезон най-продавани са мартениците-гривни. Цената им е от жълти стотинки до 2-3лева на бройка. Кърджалийци са резервирани към купуването на странни или по-точно модерни мартеници. Придържат се към класическия стил или гривни.
Класическите Пижо и Пенда си остават хит в продажбите. Често се купуват
големи и скъпи мартеници които могат да достигнат до 10лв за брой.
Подготовката за тазгодишната търговия с мартеници е започнала от Март месец
миналата година.
Търговците са благодарни за мекото време. Помнят други години, че са
продавали в минусови температури.

През 30-те години на 20-ти век се създава легендата, която свързва появата
на мартеницата с прабългарите. Тя гласи, че, когато хан Аспарух побеждава
византийските войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака
на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от
византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била
ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил
отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата,
която се носи днес.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи
пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата.
Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския
фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с
древната езическа история от Балканския полуостров и с всички земеделски
култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската
обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки,
са плод на многовековна традиция и навеждат към тракийски (палеобалкански) и
елински, а дори и за римски произход. За това говори и разпространението на
мартеницата в небългарски етнически общности.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец,
най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв,
живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март
най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и
червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват
сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се
дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на
Еньовден билки.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата
прелетна птица тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под
камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината
ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет,
да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на
много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и
храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите
щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с
мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога
мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.
Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е
подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и
досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син
конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.
Николай Митов
Източник wikipedia.org