Изучаването на китайски език в крайморския град стана възможно след като миналата година бе подписано споразумение между общината и посолството на Китай в България. Проектът се реализира по идея на Велин Пасков, който близо две години е работил в българската редакция на Радио Китай в чужбина - Пекин. Учебниците и учебните пособия са осигурени от Институт Конфуций в София.

Преподавателите са китайски доброволци. Двете учителки - Джоу Дзиао и Уан Ли в момента работят със смесени групи ученици от девети до 11 клас.

Намираме Уан Ли в Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" по време на час. Урокът за страничния наблюдател протича меко казано нестандартно. Преподавателката и учениците си говорят на английски, после четат и пеят на китайски. Коментарите и закачките между децата, на които очевидно им е приятно и забавно, вече са на чист български. А самата Уан Ли би могла спокойно да бъде объркана с ученичките като възраст, само дето е пред черната (по-точно бялата) дъска, а не на чина. След като приключва занятието, тя започва да отговаря на въпросите.

Младата дама е от провинция Хънан. В родината си също е работила като учител. Пристигането си в България приема като предизвикателство. Първият й сблъсък с разликите в двете държави е било, че в автобусите, влаковете, навсякъде има свободно място, има и билети, ако искаш да пътуваш, разказва Уан Ли. По-сериозно препятствие за нея се е оказал езикът ни. Учила е български 10 месеца в София.

Това е изключително труден език, казва Уан Ли. Като най-голям проблем отчита глаголната ни система и особено спрягането на глаголите. Освен това в китайския няма звук "Р", а тук изобилстват думите с него, смее се младата жена. И до днес тя предпочита да говори с околните на английски. Когато разбере, че контактът не се получава, преминава на български. В Китай всички учат английски, разказва Уан Ли. Останалите западни езици, са непознати, освен в специализираните езикови гимназии.

Самата Уан Ли оценява, че се е адаптирала много бързо към местните условия. Тук се живее лесно, казва младата жена. Според нея българите, макар че трудно се усмихват, са много приятелски настроени и това помага на чужденците да се чувстват добре и да свикват бързо с условията.

За кухнята младата дама казва, че е впечатлена от киселото мляко и скарата. Оценява още сиренето и различните салати. Но номер едно в листата й на любими български ястия е шкембе чорбата.

Уан Ли e доволна и че се е преместила от София във Варна. Причината естествено е морето. То е великолепно и ме зарежда, казва учителката. Признава, че родината и семейството й и липсват, особено по празниците. И после допълва, че благодарение на интернет и скайп поддържа необходимите й връзки.

Когато заговаряме за учениците й, Уан Ли въодушевено казва, че е много впечатлена от младите българи. Те са умни, интелигентни и мислещи, споделя тя впечатленията си. Според нея е много важно, че имат и богато въображение. В Китай учениците са изключително натоварени, затрупани с домашни работи и нямат време да си починат и да обърнат внимание и на други неща, прави сравнение учителката.
Моите ученици смятат, че китайският е труден, защото не осъзнават всъщност колко труден е родният им език, смее се преподавателката. Уточнява, че младежите, които са се захванали с тази задача, ще трябва да научат около три-четири хиляди йероглифа.

Уан Ли оценява усилията им и смята, че бързо възприемат.
Тя се надява, че проектът с изучаването на китайски език във Варна ще бъде продължен.
Ако има желаещи ученици, ще остана още една, а защо не и две години, обобщава Уан Ли преди да тръгне за поредната си среща с младите българи.