Хасковският административен съд отмени решение на районните магистрати, с което те отказаха да разгледат жалбата на община Хасково срещу наложената от ДНСК глоба от 5000 лева за незаконни пътни връзки към скандалната мотописта край града. Районният съд определи жалбата като недопустима, защото според закона за устройство на територията глоби до 5000 лева, наложени на юридически лица и еднолични търговци, не могат да се обжалват.
От общината обаче обжалваха отказа, позовавайки се на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Според нея „всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело“. Според административния съд законът за устройство на територията е в нарушение на международен акт, част от европейското общностно право.
Така делото за скандалната мотописта предстои да се гледа в районния съд.
Така изложено, решението на административния съд изглежда брилянтно справедливо. Ако не съществуваха обаче някои „подробности“.
Например според наредба на община Хасково за неправилно паркиране на автомобил се налага глоба с фиш до 50 лева, която също според закона не подлежи на обжалване. Законодателят е класифицирал 50-левовата санкция като „маловажна“. Макар да е спорен въпросът дали 50 лева за едно домакинство са повече или по-малко от 5000 лв. за една община. С други думи, ако обжалвате този фиш в съда, ще откажат да разгледат жалбата ви с мотива, че глоби до този размер не подлежат на обжалване. И това се случва въпреки цитираните по-горе императивни текстове на европейската конвенция за „защита правата на човека и основните свободи“. Парадоксалното е че необжалваемите глоби ги налага същата тази администрация, която обжалва глобите, наложени на самата нея. Макар да е ясно, че и в единия, и в другия случай парите ги плащаме ние – гражданите. Очевидно е, че общинската администрация няма нищо против нарушаването на правата на човека, стига този човек да не е кметът.
Всъщност положението с фишовете за неправилно паркиране изглежда още по-драстично, ако човек се зачете внимателно в наредбата на общината. Или пък го усети на гърба си.
Според текста в наредбата, ако платите глобата в двуседмичен срок, дължите половината от санкцията – 25 лв. Дотук – нищо лошо.
Лошото идва по-нататък. Ако не платите, по една или друга причина, санкцията се увеличава на всеки 30 дни с по 50 лева, докато достигне ... 500 лева. Точно така, вярно прочетохте – 500 лева!!!
Но ако тръгнете да обжалвате, ще трябва да атакувате самия фиш, на който пише – глоба 50 лева. Тоест – необжалваема.
Порочният кръг се затваря, ако имате неплатена глоба (за която всъщност може и да не подозирате, защото фишът ви е бил лепнат на стъклото, а може и зад волана да е бил друг човек). Отивате в общината да си извадите някакъв документ и ви казват, че трябва да платите 500 лева, в противен случай няма да ви обслужат. (Правата на човека?!) Отивате в съда, но пък там ви казват, че глобата е за 50 лева и не подлежи на обжалване.
Параграф 22 – човек не може нито да се роди, нито да умре (законно имам предвид – да получи акт за раждане или за смърт). Докато не плати.
Така стоят нещата. Така че в Хасково конвенцията за защита на правата на човека има съвсем тясно приложение, защото знаем името на човека.
Тодор Кръшков
