Една от най-тежките и сериозни дискусии, които започнаха да се провеждат наскоро у нас, е тази за справедливите наказания за шофьори, причинили смърт на пътя. Темата е много тежка и винаги е емоционална, тъй като често жертви на подобни инциденти стават млади хора, ученици или дори малки деца.
В продължение на две десетилетия българите доказаха, че са една от малкото европейски нации, които не могат да се похвалят с цивилизовано поведение на пътя. Нашенците често са нарушители с щедри сърца и отворени портфейли за проверяващите ги катаджии.Това от своя страна води до самозабравяне от страна на водачите и в крайна сметка се стига до фатален инцидент.
От две години насам за пръв път правителството и народни представители организират кръгли маси, на които се дава възможност да говорят близките на пострадалите в катастрофи. Досега гласовете на тези хора бяха заглушавани от представителите на различни адвокатски съсловия. Благодарение на това България е страната, в която е възможно да убиеш човек на пешеходна пътека и да се разминеш с условна присъда. Примерите за подобно „правосъдие” у нас за съжаление са десетки.
Именно затова започна кампания, която има за цел да се извършат законодателни промени, с които да отпадне възможността за условни присъди при причиняване на пътнотранспортно произшествие и смърт от лице в пияно състояние или след употреба на алкохол или наркотици. По данни на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи всяка година КАТ залавя около
26 000-29 000 водачи, употребили алкохол, от тях около 11 000-12 000 са с концентрация над 1,2 промила. Жертвите при ПТП след употреба на алкохол са: през 2008 г. - 373 ПТП от пияни водачи с 45 загинали и 471 ранени; през 2009 г. – 242 ПТП от пияни водачи с 33-ма загинали и 331 ранени.
Друга идея е при катастрофа и причиняване на смърт да не се допуска възможността за подписване на споразумение, което не е одобрено от близките на загиналото лице. Част от предлаганите промени са и криминализиране на отказа за даване на алкохолна проба и завишаване на санкциите за неспиране на пешеходна пътека – глобите да станат 200-300 лв. и при повторно нарушение да се отнема шофьорската книжка за един месец.
Всички тези предложения, естествено, ще имат смисъл, ако започнат да се прилагат ефективно и без да бъдат заобикаляни. Най-красноречиви сега са цифрите. А те показват, че 25% от внесените обвинителни актове в съда са срещу пияни шофьори, които не са причинили катастрофа или увреждане. Това означава, че за три години държавата е водила дела срещу над 34 041 водачи, хванати с над 1,2 промила. Данните са от анализ на прокуратурата на България. В него обаче е записано още, че повечето от тези подсъдими се разминават с предвиденото в Наказателния кодекс наказание от 1 година затвор и реално са си тръгнали от съдебната зала с наложени санкции между 1000 до 5000 лв. Причината е, че нямат предишна осъдителна присъда и поради това са освободени от наказателна отговорност, като им е наложена административна санкция - глоба.
Такава е съдбата на повечето процеси за престъпления, за които в НК е предвидено наказание до 3 г. затвор.
Елементарен анализ на делата у нас показва, че всеки, който е подсъдим за деяние, за което е предвидено такова ниско наказание, може да поиска делото срещу него да се гледа по чл. 78а в НК. Така се освобождава от наказателна отговорност, защото не е осъждан преди и е възстановил причинените имуществени вреди. Често наложените от съда глоби по тези дела са по-ниски от предвидените за същото нарушение в специален закон, а разходите по процеса са хиляди левовe от джоба на данъкоплатците.
Това обаче е само едната страна на монетата. Твърденията на опитните юристи са, че ако отпадне изцяло института на бързия съд, това ще доведе до ново блокиране на и без това задръстената от дела съдебна власт. За да имат стимул да предпочетат бързия съд, подсъдимите трябва да се надяват на по-леки присъди, обясняват още юристите. И това безспорно е така.
Но когато делото е за смърт на пътя, житейски нелогично и несправедливо е виновникът да се размине с условна присъда. Именно затова е редно да се приемат законови промени, според които всеки, който е решил, че може да пие, да хвърчи по улиците като Шумахер и да трепе хората, трябва да знае, че много се е объркал. Просто защото по закон за подобно деяние се лежи в затвора, и то доста повече от 5 години. Все пак, след като за доза хероин може да откараш 10 години зад решетките в компанията на любвеобилни затворници и една обща кофа за хигиенно помещение, убиецът на пътя трябва да получи двойно наказание.
В чужбина също е така. Отвъд Океана наследничката на милиарди Парис Хилтън лежа в затвора, защото е карала пияна. Подобна съдба сполетя и суперзвездите Ник Нолти, Никълъс Кейдж, Ръсел Кроу… Още в римското право е записано, че всички са равни пред закона. Всички! Без изключения!
