Момиченце и верния му другар, избират мартеници за подарък |
Продажбите на мартеници тръгнаха още от сега, въпреки че до Баба Марта има още доста време, похвалиха се търговци по хасковската централна улица. Въпреки това, се купуват доста от червено-белите вързчици за здраве и берекет. Причината е че роднините на много хасковлии са в чужбина, до където мартеничките отиват по пощата. За да стигнат навреме, все още останалите в Хасково бързат да ги пуснат поне седмица по-рано, обясниха самите те, докато задълбочено оглеждаха сергиите.
Пазарът предлагаше сувенирите на цени от 50 ст до 15 лв. Имало и по-скъпи.
Мартеницата е символ на настъпващата пролет. Носи се до появата на първото цъфнало дърво или ако видиш щъркел. ПРи свалянето се оставя върху дърво или храст, за здраве и берекет. Счита се за изцяло българска традиция, макар във видоизменен вариант да се наблюдава и в Румъния и Молдова. Като се има предвид, че и двете страни са били българско владение навремето, пак можем да считаме традицията за изцяло нашенска.
Според легендата, след великата си победа над византийците, Хан Аспарух изпраща съобщение за победата си, вързано с бял конец за крака на птица. По време на полета, птицата била ранена и при пристигането си, конецът бил отчасти червен. От там идват цветовете.
Според друга/ но наистина само легенда/, мартеницата била забелязана за пръв път от великият Александър Македонски. По време на нашествието си в Индия и кървава битка с войските на цар Пор, Александър видял, че на ръката на вражеският владетел има преплетени червено бели конци. Разбрал че така се обкичват братята или близките приятели, които се заклеват да не вдигат ръка един срещу друг. Македонски спрял боя и се побратимил с царя на Инд.
Всъщност Александър помел армията на Пор, барабар със слоновете и завладял цялото поречие на река Инд. Така че вероятно и историята за мартеницата от това време е вятър и мъгла.
Г.Христов
Има много видове |
Макар традицията да е българска, мартениците вероятно са китайски |