Валери Райков

Кашкавалът, сиренето и киселото мляко на трапезата в дворците на шейх Халифа се приготвя от хасковлия. Височайшото семейството и неговите гости пет години вкусват от продуктите, които са произведени в собствена ферма от технолога Валери Райков.

43-годишният мъж работи в емирството пет години. Преди това е работил четири години в Сърбия. Има стаж и в бившата „Сердика“ в Хасково.

Валери Райков, технолог

- Как един технолог от Хасково стигна до кухнята на шейха на Абу Даби?

- Късмет. Тогава работех в Сърбия. Обади ми се един колега от бившата „Сердика“ в Хасково. Бяха му предложили на него, но той имаше здравословни проблеми и не можеше да замине. Търсеха двама технолози за цеха за европейски сирена, който произвежда млечни продукти само за шейха на Абу Даби. Преработвахме малко количество мляко, около 200 литра дневно. Правехме по малко сирене, кашкавал и кисело мляко. С българска закваска.

Имаше още един цех, но за арабски сирена и в него работеха ливанци.

- Къде живеехте? Срещали ли сте се с шейха?

- С шейха не съм се виждал. Живеех в къща до фермата. Тя се намира на 2 километра от двореца в Абу Даби, където бях първата година. Ходил съм в двореца, уникално място. Може би е най-големият в света. Половината от него е превърнат в 7-звезден хотел, където нощувката струва 1 500 долара. Другата част е резиденция. Този дворец е построен преди 4 години и се оценява на 2 милиарда долара.

Парка му обитават животни, които виждах за първи път в живота си.

След Абу Даби се преместихме във фермата в родния град на шейха - Ал Аин. Сякаш живеехме в резерват. 10 години са залесявали тази пустиня. Във ферма разгърната на 10 квадратни километра развъждаха животни и птици, които пускаха на свобода в горите. Местните се радват на всяко дръвче и птичка. Там ще те хвърлят в затвора, ако отсечеш дърво или убиеш животно.

- Колко жени има шейха?

Никой не знае. Официално съпругите могат да са четири, неофициално и двадесет. Но децата му от незаконните жени нямат право на наследство. Темата за жените е много деликатна. Ако заговориш местна жена и тя се оплаче на полицай, че я сваляш, веднага отиваш зад решетките. Виждал съм техните мъже да задяват европейки и това не прави особено впечатление на никого. Но не си помисляй да закачаш техните жени. Ако чужденец престъпи техните закона, си заминава без право да се върне. За пет години не съм чул за убийство, кражба и дори скандал. Там цари невероятна толерантност между различни хора и религии.

- Има ли стриптийз барове?

- Не са законни, но ги има. Ливанците, които бяха там от по-рано разказваха, че има и проститутки, макар да е подсъдимо. Там с години работят чужденци, живеят без семействата си. Пълно е и с туристи, които искат да пръскат пари.

За това и има заведения с платени момичета и собствениците им не ги закачат. Алкохол се продава само на европейци и американци, срещу специален документ от работодателя им.

- Кое ви създаваше най-голямо неудобство там?

Не се сещам за неприятности. Може би само първата година беше трудно да свикна с жегата. Там през лятото температурите стигат 50 градуса. Не можеш да живееш без климатик. Дори в автобусните спирки са монтирани охладителни системи.

Хората са много добри. Мои братовчеди бяха дошли на екскурзия в Дубай. Дойдоха да ме видят за един ден. На другия трябва да отидем до Аби Дабу. Автобусите обаче минават през два часа. За това решихме да пътуваме на стоп. Качи ни един хубав джип. За щастие, шофьорът, 30-годишен мъж, пътува за там. Разказа ни за себе си, за своето семейство, показа ни снимки. Много дружелюбен човек. Когато стигнахме, попита къде искаме да ни остави. Поискахме да ни свали пред неговата къща. Той обаче настоя да знае и ни закара до джамията, която искахме да посетим. Заради нас пътува още 30 километра. Моите братовчеди бяха много приятно изненадани.

- Наложи ли ви се да посетите болница?

- Само веднъж. Бях настинал. Работодателят ти дава една осигурителна карта, с която отиваш в болницата. Изкарах късмет, защото когато казах, че съм българин, ми пратиха доктор, които бе завършил в България. Той превеждаше на лекаря, които ме прегледа. Изписаха ми рецепта. Лекарствата струваха около 100 лева. Но платих само 20 процента от цената, останалото се поема от държавата. При зъболекарските услуги обаче не е така, излизат скъпо.

 - 20 години работите като технолог. Как да познаем хубавото кисело мляко?

- Ако ви напомня за млякото, което купувахте преди 15 години, значи е хубаво. Много фирми правят кисело мляко, но са малко тези, които го правят качествено. Повечето производители загърбват българската закваска и ползват вносни - датски, италиански, френски... Те променят вкуса на киселото мляко. Предприемачите предпочитат чужди закваски, защото удължават срока на годност. В Япония със закон задължават производителите да използват единствено и само българска закваска. Това е нация, която пази здравето си. Правени са изследвания от техни учени и е доказано, че българската бактерия е уникална и превръща млякото в лечебно.

Бил съм в 10 държави. Никъде не съм видял на пазара да се предлагат толкова некачествени млечни продукти. Да не говорим, че българските млека са наблъскани с консерванти и това не е отбелязано на кофичката. Държавните служби за контрол не си вършат работата. И народът яде боклуци.

- Защо според вас е така?

- Бил съм в много мандри и знам как се работи. Докторите, които трябва да проверяват и да контролират, си затварят очите срещу рушвети. Бил съм свидетел как доктор взима плик с пари. Но не мога да го докажа. Проверяващи прибират хиляди всеки месец, защото всеки месец се правят проверки в мандрите.

- Какъв беше контролът в „Сердика“?

Имаше строг контрол, имахме лаборатория. Отделно в завода имаше лаборатория на ДВСК, която проверяваше отделно. За това и качеството беше много високо. 70 процента от продукцията ни се изнасяше в целия свят. Минало.

Интервю на Христина Котларска