От х:

Днес в x:

Паника от нов потоп. Вестниците в събота

Опасността от нови наводнения и състоянието на язовирите са водеща тема за всекидневниците.

Подаден сигнал на телефон 112 предизвика нова паника сред жителите не само на село Бисер, а и на Иваново и Елена. Оказа се, че информацията за скъсана дига на язовир Елена не отговаря на фактическото положение...
Превантивна проверка установила, че нивото на водата в язовира се е понижило леко...
На територията на цялата страна се извършва постоянен мониторинг на потенциално опасните язовири и водни обекти, съобщиха от пресцентъра на МВР." - пише „Стандарт".

„Нова паника за заливане на села" - гласи заглавие във. „24 часа".
„Дигата на язовир „Елена" представлява голям земен насип, върху който преминава път. На едно от местата по пътя има частично свличане и там се просмуква вода, поясни Иван Иванов. Опасността там идва от това, че ако се скъса дигата, тя ще прелее в язовир „Иваново" и наводнението може да се повтори.
След първото наводнение след скъсването на стената на язовир Иваново хората в района са изключително чувствителни, с опънати нерви и са податливи на паника, твърдят представители на местната власт." - се казва в статията.

„Три язовира преливат на територията на страната. По данни на Министерството на околната среда и водите, язовир "Камчия", язовир "Ясна поляна" и язовир "Боровица" са над допустимите си обеми.
Язовир "Камчия" - с 8,45 куб.м/ сек., язовир "Ясна поляна" - с 2,4 куб.м/ сек и язовир "Боровица". Язовир „Йовковци" освобождава обем чрез основния изпускател - 10 куб.м/ сек.
По каскада "Арда" вече няма преливащи язовири. Процентът на запълване на язовирите от каскадата е както следва: яз. "Кърджали" - 78,7%, яз. "Студен кладенец "- 93,8%, яз. "Ивайловград"- 99,4%...
През следващите 24 часа се очаква речните нива да останат без съществена промяна или да продължат да се понижават, вследствие на ниските температури и слабото снеготопене." - информира „Труд".

В. „Дневник" предупреждава, че реална опасност от нови наводнения може да има в края на февруари, когато се очаква бурно снеготопене:
„Съществува вероятност в края на февруари или началото на март да настъпи бурно топене на снега в резултат на рязко затопляне на времето. Дългосрочните метеорологични прогнози обаче - тези за седмица напред и по-дълги, са доста несигурни.
Това коментира Добри Димитров, заместник-директор на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
Ако това се случи и язовирите не са изпуснати, те ще прелеят, обясни ученият. При такъв сценарий се очаква, че може реките Арда и Марица също да излязят от коритата си.
Той посочи, че е трудно отсега да се каже дали ще станем свидетели на обилно снеготопене, но статистиката от последните години показва, че затоплянето се е случвало рязко. Обикновено нахлуващия топъл въздух от юг е бил съпроводен и с валежи от дъжд.
Димитров обаче е скептичен, че е възможно специално по течението на Дунав да се получи толкова висока вода, както през 2005-2006 г., когато реката преля по цялото си протежение на българска територия."

В. „Стандарт" отделя място и на друг аспект на екстремната метеорологична обстановка - дървената ваканция на учениците:
„Студът е добре дошъл за учениците. Много от тях се молят за сняг, за да обявят дървена ваканция и следващата седмица.
"Според обстановката от понеделник нататък ще решим за евентуално удължаване. Чух, че ще вали още сняг, но се очаква да спре. Всичко зависи от прогнозата на метеоролозите", заяви министърът на образованието Сергей Игнатов в парламента. Той призна, че решението за извънредна ваканция е тежко, но най-важно е децата да са здрави. Игнатов се пошегува, че така са разтоварили трафика в големите градове."

Вестниците отделят място и на критиките, че управляващите от ГЕРБ използват трагедията в наводненото село Бисер, за да си правят PR.

„Намерението на ГЕРБ да дари 1 млн. лв. от държавната си субсидия на пострадалите от наводненията противоречи на Закона за политическите партии. Това заяви вчера лидерът на ДСБ Иван Костов. Той призова управляващите да дарят чрез партийните си членове, както сините щели да постъпят.
Вчера и лидерът на БСП Сергей Станишев разкритикува дарението на ГЕРБ като неуместен пиар." - пише „24 часа".

„Обявеното преди дни намерение на ГЕРБ да дари 1 млн. лв. от държавната си субсидия за пострадалите при наводнението в село Бисер, породи критиката на десницата.
"Това е с чужда пита, помен да се прави", заяви лидерът на ДСБ Иван Костов днес.
Костов посочи, че според закона партиите имат право да харчат средства от субсидията си само за определени дейности.  Законът за политическите партии гласи: "политическите партии разходват средствата си за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на партийните структури, за организационни разходи и по провеждането на мероприятия и за други присъщи за дейността на партията разходи". Според Костов това не позволява една партия да прави дарения със средства от субсидията.
За да помогнат на пострадалите от бедствието в Хасковско, сините ще събират дарения.
Председателят на парламентарната група на управляващата партия Красимир Велчев отговори, че юристи ще решат как законно тези средства да стигнат до бедстващите." - информира „Дневник".

„Даряването на един милион лева от партийната субсидия на ГЕРБ за бедстващите в село Бисер може да не е законно, но е правилно от морална гледна точка. Това се разбра от думите на зам.-шефа на парламентарната група на управляващите Красимир Велчев, който коментира вчера твърденията на лидера на ДСБ Иван Костов, че жестът им към пострадалите противоречи на Закона за политическите партии...
Костов цитира закона, според който субсидията се разходва само за присъщи на партиите дейности като подготовка на избори, издръжка на структури и организиране на мероприятия. "Не могат да се изплащат примерно фактури на независими депутати, не могат да се правят и дарения, защото това е с чужда пита помен да се прави, тъй като това са пари на данъкоплатеца, давани за партийна дейност", обясни Костов.
ГЕРБ дари 1 млн. лв., като парите бяха определени като "лична помощ към хората". Само че субсидията идва от републиканския бюджет, който се пълни от данъци, и е 20 млн. лв. годишно.
На въпрос на "Сега" дали ползването на партийната субсидия, за да се плаща на независимите, също е неморално, Велчев отвърна: "Това не знам как става, затова този въпрос не е към мен. Аз мога да говоря само за неща, на които съм присъствал и гласувал." - продължава темата в. „Сега".

Безработицата продължава да е сред темите, присъстващи на страниците на всекидневниците.

„Основаната причина за младежката безработица у нас е нивото на образованост. Това заяви от парламентарната трибуна министърът на образованието Сергей Игнатов по време на петъчния парламентарен контрол.
Това е причината много от младите хора да не бъдат наети на работа, каза той в отговора си към въпроса на депутата Валентина Богданова за конкретните мерки, които министерството ще предприеме срещу младежката безработица.
По думите на Игнатов през 2012-та мерките ще бъдат приоритетно насочени към младите хора до 29 години. "Нашата грижа трябва да бъде повече за тези хора, които са без или с ниско образование, защото образования човек има много повече шансове", каза той.
Повечето от стъпките били заложени в националната стратегия за младежта...
Като проблем беше очертана и лошата комуникация между образованието и бизнеса. Ресорният министър посочи, че често бизнесът не открива онова, което търси, в университетите и училищата, а обучава сам кадрите си." - пише в. „Дневник".

„Само за едно тримесечие наетите се стопиха с над 56 000 души" - алармира „Сега".
„Наетите в България намаляват, а средните заплати нарастват. Това показват данните на националната статистика за последните 3 месеца на 2011 г. Само за този период наетите у нас са намалели с 56 400 души (2.6%) и към края на декември падат до 2.13 млн. Броят им е по-малък с 15 400 и спрямо декември 2010 г.
В същото време средната заплата за страната трайно мина 700 лв. и стигна средно 727 лв. при 693 лв. за третото тримесечие (4.9% повече). Тя нараства с 8.7% и спрямо последните три месеца на 2010 г., когато е била 669 лв. Експерти обаче отдавна обясняват, че при драстичното намаляване на работната сила в кризата възнагражденията се увеличават изкуствено, тъй като парите за заплати се делят на по-малко хора. В края на всяка година те растат и заради традиционното раздаване на бонуси...
Бонусите обясняват и факта, че заплатите в държавното управление са в тройката на най-нарасналите през четвъртото тримесечие на 2011 г. През октомври в сектора са вземали средно 866 лв., но през ноември и декември - съответно 966 лв. и 940 лв. Средно за тримесечието заплатите на чиновниците са били 924 лв. Ръстът спрямо третото тримесечие, когато те са били 861 лв., е 7.3%. В същото време персоналът не е кой знае колко намален - с по-малко от 1000 души, от 116 600 на 115 900. Към края на 2010 г. пък възнагражденията в държавното управление са били средно 870 лв."

В. „Труд" продължава темата с данни за  бонусите, получени от служителите във фонд "Земеделие":
„1 173 203 лева е раздал фонд "Земеделие" под формата на бонуси и допълнително материално стимулиране през 2011 г., съобщи пред "Труд" шефът на ведомството Румен Порожанов. До края на март м.г. той бе началник на кабинета на финансовия министър Симеон Дянков. Финансист №1 обяви битка срещу чиновническите бонуси, но както "Труд" писа тихомълком раздаде 233 725 лева като коледни добавки на подчинените си.
"За мен е нормално, когато има добре свършена работа, да има бонуси под формата на материално стимулиране", аргументира се Порожанов.
Част от платените бонуси възлизали на 4,9% от фонд "работна заплата" за ведомството, който за 2011 г. е бил 23 727 404 лв. Като стимули от това перо са изплатени 940 121 лв. на общо 1345 служители. В целия фонд "Земеделие" работят 1700 души. Отделно са раздадени и пари под формата на допълнително материално стимулиране (ДМС) - 233 082 лв. Така общо бонусите излизат 1 173 203 лв."

 

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини