В центъра на инфрачервената снимка е масивна червена галакрика, отдалечена на 9.8 милиарда светлинни години от Земята. Тя действа като лупа и изкривява светлината идваща от още по-отдалечена галактика.  Наблюдението е направено с 10-метровия телескоп Keck-11 Сн.: David Lagattuta/W. M. Keck Observatory

Астрономите откриха галактика от тъмна материя. Невидимата галактика все пак е намерена от учените благодарение на Лещата на Айнщайн.

Количествено тъмната материя е много повече от „обикновената” във Вселената. Неотдавна астрономи стигнаха до хипотезата, че един от типовете обекти, състоящи се от невидимата и загадъчна субстанция са галактики-спътници на големи звездни образования, каквото е Млечния път, например.

Учените решили да потърсят невидима галактика – спътник на системата JVAS B1938+666, състояща се от две галактики. Особеното при тях е, че са на една права, гледано от Земята. Това разположение позволява да бъде наблюдавана гравитационна леща, ако има обект с голяма маса по пътя на светлината.  Наблюденията с телескопа Keck-11 на Хавайските острови на JVAS B1938+666, показали, че системата отклонява светлината не както са теоретичните очаквания в съответствие с масата на „обикновената” материя. Учените правят извода, че тази система има спътник от тъмна материя.

Това е втората галактика от тъмна материя, известна на учените. Първата е 18 пъти по-„тежка” и поради голямата маса не може да бъде определена галактика-спътник.

Откритието е представено в сп. Nature, кратко описание – прессъобщението на MIT. (Масачусетски технологически институт).

Съществуването на тъмна материя е постулирано през 30-те години на 20-и век от  шведския астроном Фриц Цвики, за да бъде обяснен недостига на маса във Вселената – масата на видимите галактики не била толкова, че да обясни поведението на небесните тела, наблюдавани от астрономите. Основното при тъмната материя е, че тя участва в  гравитационно взаимодействие и не участва в електромагнитно (т.е. не може да бъде наблюдавана непосредствено). Изследването на гравитационната леща позволява на астрофизиците релативисти да определят разпределението на материята във вселената и да изчислят масата.