Стоян Михайловски има една епиграма, която може да изчерпи съдържанието на изтеклата 2011 година.

„Бай Петърчо починал. Помолиха ме неколцина

другари негови да му напиша некролога.

Какво да кажа и да пиша, ради Бога?

„Бай Петърчо живееше. Бай Петърчо почина”.

Горе долу така можем да обобщим и българската 2011 година:

„2011-а дойде. 2011-а си отиде.”

Не се случи нищо значимо. Нищо, което би могло да промени живота ни.

Нов президент? Звучи като смяна на изгорялата крушка в коридора. Ако в жилището няма ток, смяната няма абсолютно никакво значение.

Стар кмет на Хасково? Ако светлината в коридора ни задоволява, защо да сменяме крушката?

Третият принцип на термодинамиката (за ентропията) гласи: „В една затворена термодинамична система хаосът може само да се увеличава”.

Този трети принцип сякаш е формулиран специално за България. Каквото и да се случи тук, то има плачевен резултат. Хубавите неща, които се случват в света, не достигат до нас, а лошите сякаш започват тъкмо от нас.

Вдигат кредитния рейтинг на страната, но някой да го е усетил?

Преди време влязох в една банка да направя поредната вноска по кредит. Попитах: „Основният лихвен процент пада. Вие няма ли да намалите лихвата по моя кредит?”

Служителката ме погледна мило:

„И да падне лихвата, то ще е толкова незначително, че няма да го усетите”.

„А когато я увеличихте как усетих?”, попитах.

Служителката ме погледна объркано, но в този момент иззвъня телефонът й. Заподозрях, че си звъни сама.

Но пък от друга страна – какво да каже момичето. Въпросът е толкова дълбоко философски, че опира до „особеностите на националния характер”.

Да поясня какво имам предвид. Предимството на интернет медиите е, че могат съвсем точно да измерят читателския интерес към дадена тема – чрез статистиката. Например заглавието „Хлябът удари лев” привлече няколко хиляди читатели. Обратното – „Хлябът поевтиня предколедно” пък се радваше на едва няколкостотин.

Който може, да го обясни. Аз, както обича да казва колегата д-р Тони Филипов, не съм единодушен.

Но на българина толкова лоши неща са се случили през последните 20 години, че той се чувства зле по навик. И сякаш инстинктивно търси лошите новини, защото смята, че те се отнасят точно за него.

Но понеже ми се иска да напиша нещо по-весело в първия ден на 2012 година, мога да ви открехна как може да не работите. Следете логиката в следния виц:

Дама влиза в магазин за домашна техника и се заглежда в една прахосмукачка. Приближава я продавачът и казва: „Госпожо, тази прахосмукачка ще намали работата ви наполовина”. „Чудесно, отвръща дамата. Дайте ми две”.

Това е панацеята – купуваш си две прахосмукачки, и – шапка на тояга. Те работят, ти си четеш на спокойствие Haskovo.net.

Замалко да забравя добрата новина. Според календара на маите светът свършвал през 2012 година. Да не ви пука. България ще оцелее, защото е поне 100 години назад от останалия свят. Хасковлии пък могат спокойно да притурят още двайсет години към стоте.

Така че – весела Нова година, здраве и късмет!

Тодор Кръшков