Оказва се, че снежинките имат тегло. Обикновената тежи около един милиграм. А голямата - около три милиграма.
Големи снежинки с диаметър до 10 сантиметра са падали например в Москва на 30 април 1944 г. А най-голямата снежинка е наблюдавана през 1887 г. в американския щат Монтана. Диаметърът й е бил 38 см, а дебелината - 20 см, пише в. "Комсомолская правда".
Милиарди снежинки, за които си мислим, че на практика нямат тегло, влияят дори на скоростта на въртене на Земята: леко я забавят.
Само през летните месеци в северното полукълбо, когато със снягса покрити едва 9 на сто от цялата повърхност на планетата, снежната покривка тежи 7400 милиарда тона.
А в края на зимата в северното полукълбо масата на снега достига 13 500 милиарда тона.
Според учените в един кубичен сантиметър сняг има 350 милиона снежинки, всяка от които е уникална.
Снежинките растат. Те започват като шестоъгълен леден кристал и после разгръщат деликатни си лъчи с калейдоскопични форми.
"Структурата и външният вид на кристалчетата зависят от това къде именно са паднали", твърди най-известният в света изследовател на снежинките, професорът по физика Кенет Либрехт от Калифорнийския технологичен институт.
"Най-красивите и сложни по структура снежинки падат там, където климатът е по-суров - например в Аляска или в Източен Сибир. А в големите градове, където климатът е по-мек, структурата на снежните кристали е много по-проста. Вариантите обаче са много. И досега не са открити две еднакви снежинки", твърди той.
Проф. Либрехт получава снежинки по изкуствен начин в лабораторията си и заснема природните. Той е създал специална камера с вграден микроскоп за "полеви" изследвания. За да се вижда добре структурата на снежинките на снимките, образците се осветяват по специален начин и самите снежинки се превръщат в сложни лещи.
Снежинките трябва да се заснемат много бързо: когато падат от небето, спират да растат и почти веднага започват да губят ясните си очертания.
"Не съществуват четири, пет или осмоъгълни снежинки - уверява професорът. - Като цяло те имат шестоъгълна форма. От гледна точка на кристалографията това е най-естествената форма за кристала. Макар да се срещат екземпляри с три и с 12 страни".
Парадоксално, но е факт, че в света най-често са наблюдавани триъгълни снежинки.
Проф. Либрехт се е заинтригувал от тази загадка. И решил да установи защо в природата има повече триъгълни снежинки. За целта той използвал специална "снежна машина" - камера, в която може да се контролира нарастването на снежинката. В резултат било установено, че "триъгълниците" просто са най-устойчиви.
Никакви въздушни потоци, дори силни бури, не променят тяхната форма. Другите губят красотата си под напора на природните стихии, затова е много трудно да бъдат уловени.
А снежинките с други форми са много. Според класификацията на Международната комисия по снега и леда всички ледени кристали са разделени на групи: дискове, игли, звезди, таралежи, колонки, перушинки, призми, неправилни форми.
"Най-идеалните по форма снежинки могат да бъдат видени, когато пада слаб сняг и духа лек вятър, а температурите са много ниски - твърди проф. Либрехт. - Температурата влияе на модела на кристалите на леда. Например при минус 2 градуса по Целзий се получават плоски дискове. При минус пет градуса - иглообразни, а при минус 15 градуса големи красиви звездовидни снежинки като тези, които най-често са изобразени на коледните и новогодишните картички. При температура под минус 30 градуса по Целзий кристалите приличат на колони."
Има и още една тайна, която професорът се опитва да разгадае.
"При снежинките редът и хаосът съществуват заедно – обяснява Либрехт. - От физиката е известно, че в зависимост от условията на получаване твърдото тяло трябва да е или в кристално, или в аморфно състояние. Снежинките имат кристална решетка, в която атомите на кислорода са правилно подредени, образувайки правилни шестоъгълници, а атомите на водорода са разположени хаотично. Едва след това по някакъв вълшебен начин тези атоми се пренареждат така, че се получават истински произведения на изкуството".
За тези шедьоври на природата в Япония е създаден единственият в света музей на снежинките. А самият проф. Либрехт е събрал уникална колекция с редки снежинки, които могат да се видят на сайта му SnowCrystals.com.
