След средата на декември туристите по българските зимни курорти могат да бъдат спокойни, защото ще има достатъчно сняг, каза в интервю за БТА Валери Спиридонов - заместник-директор на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Попитан дали очаква и занапред България да има подходящи условия за ски туризъм или ще разчитаме само на изкуствения сняг, Спиридонов отговори, че липсата на сняг не е сериозен проблем за големите курорти, тъй като те си правят изкуствен. Проблемът за зимните курорти са високите температури, коментира метеорологът. Той прогнозира, че първата половина на декември се очаква да е по-топла, а втората - да е по-студена.
Валежите ги очакваме предимно във втората половина на месеца, каза Валери Спиридонов.
Запитан дали НИМХ-БАН вече е подготвил дългосрочната прогноза за тази зима и какво предвижда тя, синоптикът заяви, че дългосрочните прогнози са с голям риск от грешки. Затова те и не могат да бъдат с повече детайли, както краткосрочните и средносрочните - до 7-10 дни.
За януари очакваме да е като миналата година, даже по-студен, прогнозира заместник-директорът на НИМХ-БАН. Според него валежите би трябвало да са около нормата.
Февруари вероятно ще е сравнително топъл и с по-малки количества валеж, смята Спиридонов.
На въпрос какъв климатичен сценарий очаква страната ни - глобално затопляне или обратното - застудяване, метеорологът отговори, че се очакват отклонения от нормата. Повечето температурни рекорди са от последното десетилетие. От 90-те години сме свидетели и на повече засушливи периоди, като тази есен. Едновременно с това се увеличи броят на проливните валежи. По-топлите зими водят и до по-малко задържане на снежната покривка, каза Спиридонов.
По думите му климатичните сценарии, както се популяризираха, се основават предимно на изменението на концентрацията на парниковите газове. Има и други, много мощни фактори, които могат да преобърнат нещата. Едни от тях са слънчевото греене и океанските течения. Те обаче не могат да се прогнозират и затова, в моделите, като основен фактор остават само парниковите газове.
Да припомня, че когато говорим за промени, сравнението е с периода 1961-1990 г., отбеляза метеорологът.
