Българският народ е гладен, затова протестира.
Това заяви лидерът на СДС Мартин Димитров в ефира на Радио К2 по случай третата годишнина на медията.
Според него дори синдикатите да се отдръпнат от протестните действия, стачки ще има. По думите му никой не може да спре стачките на хората, защото те са бедни.
Лидерът на СДС сравни ситуацията сега с тази от 1996 г., защото смята, че бедността в България има размери, каквито не е имала от 10 и повече години.
В такава обстановка не очаквайте хората да седят и да казват: „Браво! Най-добрият футболист е нашият премиер” – каза Мартин Димитров.
По-страшно е според него, че в момента няма ясна стратегия за действие, липсва и последователност в осъществяването на реформите. Той очерта като основен проблем на страната пенсионната система и дефицита, който тя генерира.
В България времето на популизма, крайниият резултат от който е бедност, свършва и показател за това са стачките, категоричен бе Мартин Димитров. По думите му сините са генератор на смислени антикризисни идеи, които обаче са заглушени от журналистика, толерираща изключително правителството. Понякога идеите на СДС се чуват ясно и според лидера на партията пример за това е изнесената информация на пресконференцията на СДС за обществена поръчка в НКЖИ, която се печели от компания, класирана на 5-то място, след което започнаха проверки по случая.
Правителството управлява задкулисно по думите на Димитров. Като доказателства за това той посочи двегодишната подкрепа на ПП „Атака” за управляващите, резултат от задкулисна сделка, и сега поведението на Яне Янев, който подкрепя управляващите, като „до вчера ги уволняваше”.
„Няма да сключим задкулисно споразумение с когото и да било”, категоричен бе Мартин Димитров.
Обещанията, които дадоха ГЕРБ, за реформи и за по-добър живот по думите му не се случват. Къде са европейските доходи, които ни общеща Борисов, запита председателят на ПГ на СК.
Той заяви, че разбира избора на хората, защото те са привлечени от внушенията на Борисов за бързи решения, а СДС предлага трудния път и трудните реформи, с които обаче малко по малко страната може да достигне нивата на европейските страни.
