Д-р Янакиев на конференцията на Общопрактикуващите лекари в Пловдив |
Хасковският общопрактикуващ лекар д-р Марио Янакиев е сред съставителите на „Ръководство за поведението на общопрактикуващия лекар при ваксинопрофилактика“. В него се уреждат реда и практиката при поставяне на ваксини от националния имунизационен календар, работата с нововъведените ваксини и препоръчителните имунизации. Разглеждат се и конкретни казуси при имунопрофилактиката. Ръководството има задължителен характер за джипи-тата. То е издадено от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България в 8 хиляден тираж. Книжките са предвидени за безплатно раздаване на личните лекари от страната. Одобряването на правилата в ръководството е станало на национална конференция на Общопрактикуващите лекари в Пловдив.
В съставянето на документа са участвали един куп хабилитирани специалисти, сред които доц. Д-р Пенка Переновска-началник клиника по детски болести в Александровска болница, доц. Майда Михова-национален консултант по инфекциозни болести, епидемиологът доц Нина Гачева и др. Въпреки звездното присъствие, най-дейно участие при изработването на ръководството взима и Марио Янакиев. Докторът има основен принос написването на 3 раздела, като много случаи от неговата практика са дадени като примери.
Какви ваксини е удачно да бъдат поставени при пътуване в екзотични страни, как да се реагира при прекъсване на имунизацията, доколко да се отлага ваксината при не съвсем здраво дете и много други са част от проблемите разгледани в документа. Засега се въпросът с психиката. „Едно от доста пренебрегваните правила е при едновременно поставяне на две ваксини, по-болезнената да се поставя втора. Така се избягва психическият стрес при детето. Ако преживее шок, той оставя за цял живот и вече като възрастен, пациентът пропуска реимунизациите“ даде пример докторът. Увеличаващият се брой възрастни отказващите се от реимунизация потвърждават думите му. Докторът пледира и за въвеждането на бустерна доза ваксина срещу коклюш/магарешка кашлица/. Възрастните не я боледуват типично или я преодоляват лесно, но са резервоари за зараза за децата си, особено новородените до два месеца. В този период детето няма нито една ваксина и е крайно уязвимо за заболявания.
Г. Христов