Вестниците в понеделник поместват апела на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев към новоизбраните кметове да не сменят отговорниците по европроектите.

„Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев призова новите кметове да се въздържат от "радикални промени" в проектите и да не сменят хората, които работят по тях, съобщи БНР.

Министърът подчерта, че през последната година е подобрено качеството на работа на общинските администрации, което има пряко отношение към ефективното усвояване на средства от еврофондовете.

"Без значение за коя община коментираме, аз силно се надявам и ще призова всички нови кметове да съхранят всички качествени професионалисти. Такива хора се отглеждат трудно. Те не могат да бъдат обучени нито за 6 месеца, нито за една година. Изковаването на такъв специалист изисква много време. Надявам се също така да не се правят експерименти с проекти, които са в ход", заяви Томислав Дончев и допълни, че никой няма право на емоции по отношение на разпределение на европарите...
По думите му всички очаквали европейските средства да пълнят дупки в бюджета, но истината била, че България трябва да работи на още по-висока скорост, ако не иска да губи пари от еврофондовете." - пише в. „Двевник".

В публикация по същата тема в. „24 часа" припомня, че финансовият министър Симеон Дянков „заяви преди два дни, че новоизбраните кметове ще трябва да намалят администрацията си с 15%, ако искат да получат допълнително пари от бюджета".

В статията също е цитиран коментар на министъра по еврофинансирането:

„Според Томислав Дончев обаче през последната година качеството на работа на общинските администрации било подобрено.

"Качествени професионалисти се отглеждат трудно. Те не могат да бъдат обучени нито за 6 месеца, нито за 1 г.", заяви Дончев и добави: "Не може да има емоции по отношение на европарите. Има общини с политическо ръководство, различно от централната власт, които се справят отлично с европейските пари, има общини, чието политическо ръководство е същото като това на централната власт, но те не са отбелязали добри резултати."

Всекидневниците продължават да следят ситуацията в БДЖ.

„Синдикатите отвръщат на реформите в БДЖ със стачка" - информира в. „Сега".

„Макар реформирането на държавните железници да е единственият начин за одобряването на спасителния заем за БДЖ от страна на Световната банка, синдикатите се обявиха срещу промените и отново заплашиха със стачка.

Като част от отчаяните мерки за спасяване на държавната компания ръководството на превозвача обяви в петък, че ще съкрати 2000 души, ще намали броя на влаковете със 160 и ще увеличи цената на билетите с до 15%. По-рано премиерът Бойко Борисов заяви, че ако държавата не реформира железниците, дружеството "ще умре"... Реакцията на железничарите бе мигновена и в събота те заявиха, че ако идеята за реформи не бъде преосмислена, ще се стигне до ефективна стачка, която ще бъде предшествана от предупредително спиране на всички влакове в активната част на деня - от 8 до 16 часа.

"Всички тези стъпки - освобождаването на 2000 души, разреждането на линиите и увеличението на билетите за превоз, звучат като шокова терапия, която едва ли ще се случи, не само защото ние ще се противопоставим, а защото трудно мога да си представя, че в реалния живот това може да се случи, освен в представите на някого", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. На тези служители на холдинга ще бъдат предложени по 6 работни заплати, за да напуснат доброволно, заявиха от БДЖ. Според синдикатите обаче компанията не може да си позволи подобни обезщетения, тъй като на практика е във фалит." - продължава всекидневникът.

В. „Дневник" припомня предисторията на днешните събития в железниците:

„На 10 март профсъюзите направиха едночасова предупредителна стачка, която спря движението на пътническите влакове. Последваха спешни преговори между  мениджмънта на БДЖ и синдикатите, на които беше постигнато споразумение за намаление на персонала. Работещите обаче получиха уверения, че няма да има съкращения, а хората ще намалеят "чрез пенсиониране и естествено текучество".

Просто ще продължим старата стачка заради едностранно нарушаване на договореностите помежду ни от страна на държавата, казва сега Петър Бунев. Той уточнява, че ще бъде използвано решение от февруари на арбитража между профсъюзите и работодателя ефективните стачни действия да бъдат от 8 до 16 ч през деня. Именно в този период е най-интензивният жп трафик и протестът със сигурност би блокирал цялата страна."

Вестниците проследяват и протестните действия на учените от БАН срещу намаляването на средствата за наука.

„БАН обмисля да заведе дело срещу държавата в Страсбург заради орязаните средства за наука в бюджета за 2012 г.

"Сигурно ще има и нови протести, защото с тези заплати хората се борят за оцеляване", заяви председателят на академията Никола Съботинов. Учените планират да излязат на поредно протестно шествие в сряда в 14,30 ч, когато комисията по образование към парламента ще обсъжда бюджета за догодина.

Според Съботинов вместо разбиране, че БАН не може да съществува с определените й средства и ще отпадне от европейските научни структури, държавата е предприела акция срещу нея...

46% от работещите в академията са учени, а помощният персонал, без който не може да се поддържат технологичните центрове, е 54%. Хората работят на студено и с дни излизат принудително в неплатени отпуски. Съботинов обяви, че повече съкращения в БАН не могат да се правят.

През 2010 г. са закрити 27 изследователски центъра. Съкратени са 1400 души научен персонал, администрацията е орязана с 25%. Собствените приходи на академията са около 43% от общите постъпления. Нашите учени работят по 628 проекта с финансиране от ЕС за 45 млн. евро. Отпуснатите от държавата 5 млн. лв. за съфинансиране по европроекти не могат да се ползват от всички институти." - пише „Труд".

В. „Стандарт" също помества публикация по темата:

"50 млн. отиват за бездомни кучета, 54 млн. за БАН", коментира пък проф. Никола Малиновски от академията. Учените поясниха, че с новия бюджет средната заплата в БАН ще падне под 478 млн. лева, а в някои звена - под 370. Учените коментираха също, че не могат да следват рецептите на министрите Дянков и Игнатов, които ги съветват да се издържат с пари от европроекти. "Навсякъде по света първо страната сама заплаща извършеното по проектите и едва след година Европа покрива разходите", обясниха те. Въпреки това академията до момента е изкарала 45 млн. евро именно от европроекти. Учените опонираха и на твърденията, че ако НИМХ откаже да прави прогноза, можем да я вземаме от CNN. "Всъщност те не правят прогнози, а ползват данни от метеорологичните институти. Спрем ли прогнозата, България остава бяло петно на климатичната карта", каза шефът на института проф. Георги Корчев."

Темата за пенсионирането и увеличаването на възрастта за пенсия също е на страниците на всекидневниците.

„Вдигат възрастта за пенсия" - алармира „Труд".

„Вдигане на пенсионната възраст - тази деликатна и пиперлива тема ще обсъждат управляващите.

"Сега е моментът да се преразгледа въпросът за пенсионната възраст. Само чрез истинска реформа ще може да осигурим дългосрочно по-високи пенсии на българите и да намалим дефицита в Националния осигурителен институт. Ако направим пенсионирането по-късно и дадем възможност на хората да работят по-дълго, тогава в системата ще има пари за трайно увеличение на всички пенсии." Това заяви вицепремерът и министър на финансите Симеон Дянков.

Сега в общия случай жените в България се пенсионират при навършване на 60 години, а мъжете - при 63 години. Двете възрастови граници са сред най-ниските в Европа. По-късно се пенсионират дори в най-богатите държави на континента като Германия и Люксембург. Според промените в Кодекса за социално осигуряване, приети в края на 2010 г., възрастта ще се вдигне чак през 2021 г. Тогава увеличението ще е на всеки 12 месеца, докато стане 65 г. за мъжете през 2024 г. и 63 г. за жените през 2026 г.

Симеон Дянков е на друго мнение.

"Напълно възможно е първата стъпка да бъде още догодина, тъй като проектобюджетът за 2012 г. и законите към него току-що са влезли в Народното събрание и тепърва ще се разглеждат", каза вицепремиерът...

За първи път предложенията на ГЕРБ за пенсионна реформа бяха представени през януари 2010 г. от министъра на труда Тотю Младенов.

Първият вариант предвиждаше от 2012 г. осигурителният стаж да се повиши ударно с три години и да стане 40 години за мъжете и 37 години за жените.

Според втория вариант от 2012 г. възрастта за жените трябваше да се увеличава с по четири месеца за всяка календарна година до 2019 г. и да се изравни с тази за мъжете - 63 години. От 2021 г. трябваше да започне ново увеличение на пенсионната възраст - този път и за двата пола, за да стане 65 години през 2026 г." - пише всекидневникът.

В. „Сега" представя гледната точка на българите, на които предстои пенсиониране.

„Българите предпочитат по-ранна пенсия, макар и по-ниска. Само 29 000 души са отложили излизането си от пазара на труда, и то с по-малко от година." - обобщава всекидневникът.

„Българите не са много склонни да остават по-дълго на пазара на труда, дори това да им носи по-висока пенсия, след като могат да вземат и пари за старост, и заплата в пълен размер. Това става ясно от справка, изготвена за "Сега" от НОИ за хората, отложили пенсионирането си.

От 2008 г., когато е решено всяка изработена година след придобиване право за пенсия да вдига парите за старост с 3% вместо 1.1% с идеята хората да се отказват от пенсионирането си, досега едва 29 142 души са го отложили. Толкова са горе-долу новоотпуснатите пенсии за едно тримесечие. При това средният брой месеци на отложено пенсиониране е едва 8.5 месеца, показва справката на НОИ. Жените са се пенсионирали средно на 60 г. и 10 месеца при обща приета възраст 60 г., а мъжете - 64 г. и 4 месеца при общоприета възраст 63 г. Средната им пенсия е 344.81 лв. и по-дългото оставане на пазара на труда увеличава парите им за старост с 3.5%." - се казва  в статията.

Състоянието на потреблението също е сред темите на вестниците в понеделник.

„Пием с 16% повече българско вино" - съобщава в. „Стандарт".

„Българите са изпили с 16%, или близо 8 млн. литра, повече вино родно производство в сравнение с миналата година, сочат данните на земеделското министерство за първите девет месеца на 2011 г. Нашите гроздови еликсири са на път да си върнат славата и на международните пазари, след като в началото на 90-те години на ХХ век репутацията им сериозно пострада.

България изгуби доста от традиционните си пазари, а малкото наши вина се намираха на най-ниските рафтове. През последните години обаче започнаха да се появяват нови изби, нови лозови масиви, а лицето на българското вино коренно се промени." - пише всекидневникът.

Същевременно в. „24 часа" предупреждава, че расте песимизмът на потребителите:

„Увеличава се песимизмът на потребителите у нас, показва изследване на Националния статистически институт. Показателят на т.нар. доверие на потребителите пада с 3 пункта през октомври спрямо юли.

Влошаването на оценките в градовете е с 3,5 на сто, а в селата - с 1,7. Засилва се песимизмът в очакванията за безработицата и инфлацията през следващите 12 месеца.

По-малко хора смятат и че ще имат възможност да купят жилище, кола или да извършат подобрения в дома си. С 1,1 пункта се влошават оценките да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба."