Това не е по силите нито на КГБ, нито на ЦРУ. Фейсбук знае всичко за членовете си. Дори и онова, което те отдавна са изтрили. Или поне са вярвали, че са го направили.

Оказа се, че социалната мрежа събира абсолютно всички данни на потребителите си, дори и онези, които те отдавна са изтрили, за да ги събере в досие. Концернът е работлив - за всеки потребител се събира средно по една страница информация на ден.

Макс Шремс е на 24 години и следва право във Виена. Той е един от 800-те милиона членове на фейсбук. Регистрирал се е в мрежата преди 3 години.

Преди известно време полюбопитствал да види какви данни събира фейсбук за него, след като некоректното им отношение към личната информация на потребителите все по-често е тема в медиите. През юни попълнил формуляр с искане да види досието си и го праща по мейла. Настоял всички съхранени за него данни да му бъдат пратени на хартия. Такива са правата на всеки потребител в интернет.

Многократно администраторите отказвали да изпълнят молбата му под най-различен претекст. Казват му, че не е в мрежата с истинските си данни и не могат да дават информация на фалшиви профили. Когато е в техен интерес, хората зад фейсбук могат да бъдат и пределно коректни, смее се студентът. Всъщност в мрежата той е бил регистриран с името Макс Шремс вместо с цялото си първо име Максимилиан Шремс. Освен това го изписвал на кирилица. Наложило се да мине на латиница."Бях упорит, а и имах време. Пращах молбата си отново и отново. Същото правеха още 15 приятели от факултета. Един хубав ден получих диск от Калифорния с досието си във фейсбук. Сложих го в компютъра и пуснах информацията от него да се разпечатва. Щях да припадна. 496 MB данни, или 1222 страници! Всичко за мен в най-дребните детайли бе съхранено и обработено от някого в концерна. Досието ми е разделено на 57 глави с различни теми", разказа Шремс пред германската телевизия.

"1222 страници - такова досие един обикновен гражданин няма нито в КГБ, нито в ЦРУ", казва още студентът. В информацията за себе си той открива и глава "Съобщения". В нея са запазени абсолютно всички получени и пратени някога новини, независимо че Шремс е изтрил голяма част от тях. Оказва се, че фейсбук никога не трие! Освен архивирания чат в диска се съдържа подробна информация за всички места, от които Шремс се е логвал в мрежата, информация за браузъра, който е ползвал, статусите му."Това, което тази мрежа прави, е напълно забранено! Затова реших да ги съдя", разказва студентът по право.

Това е възможно едва отскоро, тъй като фейсбук до преди година няма юридическо представителство в Европа. Сега то се намира в Ирландия и мрежата трябва съответно да спазва ирландските закони за защита на информацията. А те са съобразени с нормите на ЕС. Макс Шремс и състудентите му основават организацията “Европа срещу фейсбук” (www.europe-v-facebook.org). Целта им е да накарат възможно най-много потребители на фейсбук да поискат повече прозрачност и спазване на законите. В сайта подробно е обяснено как всеки може да поиска досието си.

След като Шремс разгледал подробно диска, видял, че в него няма информация за качваните видеоклипове, за бутона лайк, който е натискал, нито за снимките, на които е бил разпознаван от приятели. Настоял да получи и тази информация, но му отказали с мотива, че това е "фирмена тайна".

"Моето лице не е ничия фирмена тайна, така че продължих да се боря с тях", разказва виенчанинът. Междувременно фейсбук е залят от искания на потребители да си видят досието Шремс и последователите му са публикували подробни указания как може да стане това. По принцип менюто с бланката за заявление е толкова скрито, че може да се намери само след упорито търсене. След като заявлението е подадено, фейсбук има право да се бави не повече от 40 дни с отговора си. През последните седмици обаче толковахора са последвали примера на Шремс, че концернът започна да праща писма с извинение, че не може да спази срока. "Това не е позволено. Срокът е срок. Фейсбук не може сам да го определя", обяснява обаче Шремс.

Той и състудентите му продължават борбата. "Истински интересно става при връзките - кой кого познава. Това е цял океан от информация. Дискът, който получих, е само върхът на айсберга", казва младежът.

Защо фейсбук не трие данните и какво възнамерява да прави със стари съобщения, не е ясно. Може би става дума за техническа грешка, предполага Шремс. Дори и да е така, тя показва изключителна немарливост към личните данни на потребителите.

Това се подкрепя и от необичайния начин, по който Шремс получил информацията за себе си. Дискът бил пратен с обикновена поща, без дори да е закодиран с парола. Всеки би могъл да го прочете.

Максимилиан и състудентите му подават жалбата си в ирландската агенция за защита на личните данни. В нея работят не повече от 20 души. Сега те са натоварени с борбата срещу световния концерн. Ако ирландците не бяха реагирали, то със защитата на студентите трябваше да се заемат институциите на ЕС.

Но ирландската служба си върши работата - преди седмица обяви, че ще има обиск в офисите на фейсбук, за да видят как и какви данни съхраняват. Паралелно с това тя разглежда и всяко оплакване, подадено срещу социалната мрежа. Шремс вече е формулирал общо 22 обвинения и според някои битката му с концерна изглежда предрешена - вероятно в крайна сметка фейсбук ще трябва да плати 100 000 евро глоба.

Шремс далеч не е такъв оптимист. "Офисът в Ирландия всъщност е само пощенска кутия. Чрез него спестяват данъци. Но истинското представителство е в САЩ. Там са и сървърите, които няма как да бъдат прегледани.

Според европейското законодателство проверката на фирмата тук трябва да е оповестена предварително.

Фейсбук знае от два месеца, че ще има посещение от комисията за защита на данните в офисите си, и вероятно вече е пратил всичко важно в САЩ. Така че кой знае какво няма да бъде намерено.

Но едно е ясно: според европейското право концернът незаконно е съхранявал данни, които потребителите са изтрили", казва студентът. И се готви да продължи битката докрай.

Как да си поискаме данните

Според европейските закони за защита на личните данни всеки човек има право на копие от данните, които всяка фирма съхранява за него. Това важи и за хора извън ЕС. Поради особеностите на фирмената структура на фейсбук право на достъп до досиетата си имат всички ползватели извън САЩ и Канада.

Хора, които нямат профил във фейсбук, също имат право да поискат досие с данни, ако такива все пак се съхраняват чрез информацията, поствана от трети лица.

1. Подготовка

Сканирай паспорта или личната си карта. Шофьорската книжка също върши работа. Фейсбук изисква доказателство, че вие лично искате достъп до данните си, за да е сигурен, че това не прави някой измамник.

2. Попълни формуляра с искане за копие от досието. За да имаш успех:

Коригирай профила си, ако е с псевдоним, напиши истинското си име и истинската си рождена дата.

Иди на страницата с формулярите, тя е много скрита, затова ето линка към нея:

www.facebook.com/help/contact.php?show_form=data_requests

Попълни формуляра с всички данни и прикачи копието от паспорта си.

Като законово основание (последната графа) напиши Section 4 DPA или Art. 12 Directive 95/46/EG.

Ако по някаква причина не можеш да пратиш формуляра онлайн, разпечатай го и го прати по пощата.

3. Бъди упорит!

Фейсбук се опитва да се измъкне по всякакъв начин. Обикновено първо се получава имейл с уверение, че можете да прочетете досието си и онлайн. Това, което се вижда онлайн обаче, е микроскопична част от наистина събраното за вас. Настоявайте за цялото си досие. При следващите си искания заплашвайте, че ако не ви отговорят, ще подадете сигнал до ирландската комисия за защита на данните (Irish Data Protection Comission).

Фейсбук може да бави отговора си 40 дни от пращането на първото заявление. Когато получиш най-накрая диск с PDF данни, се приготви за разпечатването на средно около 1000 страници! Ако видиш сред тях данни, които си изтрил отдавна, непременно се свържи с организацията на студентите на имейл areq_found@europe-v-facebook.org. Те смятат да защитават всички потребители групово.