Отзвукът от изборите доминира на страниците на вестниците във вторник.

„Без шампанско и купон премина нощта на победата за новоизбрания президент на България Росен Плевнелиев, разказа той за "24 часа". След пресконференцията в НДК той се прибрал към 1,30 ч. Тримата му синове вече спели, а съпругата му го очаквала пред компютъра. Първи ги поздравили съседите им юристи, с които са добри приятели.

Няма да се променя, зарича се новият държавен глава. Твърди, че първата дама ще продължи да работи. Двамата няма да позволят децата им да получават облаги само защото са синове на президента." - пише в. „24 часа".

„След като спечели президентските избори, Росен Плевнелиев има огромно притеснение - как да запази децата си от главозамайване. Това призна бъдещият държавен глава в понеделник по БНТ.

"Те са малки. Ще получават и двойки в училище, невинаги ще бъдат най-послушните и дисциплинираните и се притеснявам, че тогава ще търсят в подобни трудни ситуации, когато учителите им се карат, лесното обяснение: Баща ми така, баща ми онака", разказа Росен Плевнелиев. Най-големият му син Филип, който е на 11 години и половина, вече разбирал с какви нови отговорности ще бъде натоварен баща му. Средният син Асен също вече е ученик, а най-малкият - Павел, ходи на детска градина, но те тепърва ще свикват, че татко им няма да е само глава на семейство, но и на държавата." - допълва темата в. „Труд".

„Четирима души от екипа на Росен Плевнелиев в строителното министерство ще го последват на "Дондуков" 2. Новоизбраният президент на ГЕРБ ще влезе в Бялата къща на 22 януари догодина заедно с бившата си зам.-министърка Екатерина Захариева, пиарката Мария Иванова, ексшефката на кабинета му Елица Николова и предишният парламентарен секретар на министерството Павел Атанасов.

Все още не е ясно кой какъв пост ще заеме, защото бъдещият президент продължава да проучва структурата на администрацията, обясниха от щаба му. Много било възможно Катя Захариева например да е главен секретар. Мария Иванова вероятно ще движи връзките с медиите.

Плевнелиев съобщи, че за съветници ще привлече както утвърдени в България имена, така и световни умове." - информира „Стандарт".

В. „Сега" коментира загубата на кандидата на БСП Ивайло Калфин:

„За загубата на Калфин допринесе и слабата мобилизация на депесарския вот. По прогнозни данни поне 100 000 очаквани избиратели на ДПС не са участвали на балотажа. Скромните над 20 000 гласа от Турция също не успяха да компенсират дистанцията. Ниската активност трудно може да се обясни с приключилата на първия тур кметска интрига. Данните на ЦИК сочат, че в София, Бургас, Габрово, Добрич и Монтана, които също си избраха градоначалник от раз, активността се запази нормална - средно около 40%.

"ДПС се разцепи на две половини - едната са българомохамеданите, а другата са турците", отбеляза в следизборната нощ социологът Петър Живков от МБМД. В Кърджалийско вотът премина при изключително ниска избирателна активност - едва 30% при средна за страната 48%. 1/3 от вота в региона отиде в полза на Плевнелиев въпреки апела на Ахмед Доган да се гласува за Калфин. В Кърджали близо 18 200 бюлетини бяха пуснати за Калфин срещу 8727 за Плевнелиев. В по-малките общини подкрепата за левия кандидат хвръкна над 80% срещу 20 на сто за Плевнелиев, но при изключително ниска активност от 20-25.

Много по-активни бяха българомохамеданите в областите Благоевград и Смолян. В Смолян Плевнелиев събира 1900 гласа повече от Калфин при активност 67.5%."

В. „Дневник" също анализира резултатите на ДПС:

„ДПС губи сериозно кметски позиции, които досега е имало в силистренските общини. Малки населени места из Русенско и Смолянско също са предпочели да сменят досегашния си кмет от ДПС с представител на друга политическа сила.

Кърджалийско остава непревземаемата крепост на партията на Ахмед Доган, където още на първи тур движението спечели всички кметски места в общините. Партията запазва позициите си също в общините от Търговище и Разград, като дори в самите градове, където на миналите избори формацията нямаше собствени кандидати за кметове, сега печели немалка подкрепа от около 7000 души.

Това показват резултатите от първия и втория тур на местните избори.

Най-сериозно е поражението на ДПС в общините от Силистра. Там формацията губи две от общините в Силистренско, които досега е управлявала. Макар Главиница да не е особено атрактивна община, вероятно представянето там не се харесва особено много на ДПС - там те предават кметското място, и то на кандидат на доскорошния "втори" в партията Касим Дал. В Дулово, където на предишните избори кметът на ДПС е получил около 84% от гласовете, сега движението бива изместено от независим претендент."

„ГЕРБ с кметове в 14 областни града, БСП - в 8" - обобщава „Стандарт" резултатите от местния вот.

„Кметската надпревара за областните градове е в14:8 в полза на ГЕРБ пред БСП. Това сочат данните при 100 процента обработени протоколи в общинските комисии. В 14 областни центрове сядат гербери на кметските кресла. В 8 града кандидати на БСП или подкрепени от партията кандидати за кметове печелят изборите. В Кърджали спечели кандидатът на ДПС.

Кандидати, които не са подкрепени от ГЕРБ, БСП или ДПС спечелиха в Кюстендил, Монтана, Пазарджик и Хасково, като те обаче са досегашни кметове на тези общини.

В 15 от областните центрове настоящите кметове запазват постовете си за още един мандат." - пише всекидевникът.

В. „Труд" насочва вниманието към вероятността за касиране на изборите, като цитира омбудсмана Константин Пенчев: "Касирането на избори е възможно, но не е хубаво. То ще бъде разхождане на хората отново да гласуват."
Това заяви омбудсманът на републиката Константин Пенчев пред БНР.

"Организацията на изборите не беше добра, което се дължи и на липсата на постоянно действаща изборна администрация и заместването й с недообучени хора", каза уважаваният юрист, призван да защитава интересите на народа пред властта. Той недоумявал кой е имал интерес от напрежението, което се е създало от "некомпетентното провеждане на изборния процес".

"Обърнах се към ЦИК с призив да намерят начин хората от т. нар. забранителни списъци да гласуват поне на балотажа, но не ми обърнаха внимание", оплака се омбудсманът. Той отбеляза, че трябва да се спазва законът и хората да гласува, където живеят.

Съгласно опита си на ръководител във Върховния администратевен съд, какъвто беше по-рано, Пенчев коментира, че резултатите от изборите за президент и местна власт могат да бъдат атакувани пред съда. Той обаче даде да се разбере, че това не би допринесло много полза на данъкоплатците."

Дрегата широко отразявана тема е бюджетът за 2012 г.

„Само малките пенсии под 200 лв. ще бъдат увеличени от началото на следващата година. Това съобщиха министрите на труда Тотю Младенов и на Дянков на пресконференция след като кабинетът прие "Бюджет 2012".

Причина са ограничените възможности на бюджета, каза Дянков. Въпреки това още 10 дни ще се разработват варианти и за евентуално нарастване на парите за възрастните хора.

Със сигурност от 240 на 270 лв. ще нараснат помощите за майчинство, но не беше съобщено дали това ще се случи в началото на годината или по-късно.

Финансовият министър обяви, че акцизът за метана все пак ще бъде въведен, но от 1 юли, а не от 1 януари, а ставките ще са наполовина по-ниски от предварително заложените в закона за акцизите и данъчните складове. Те ще са 0.85 лв. за метана, използван като моторно гориво, и 0.1 лв. за отопление. Това ще повиши крайните цени съответно с 4 ст. и 1 ст. на килограм, пресметна Дянков." - пише в. „Дневник".

„От 1 април догодина минималната работна заплата става 290 лв., съобщи след заседанието на кабинета министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. От средата на годината ще се вдигнат и пенсиите на 1 200 000 българи, които получават под 200 лв. на месец. Според разчетите в бюджета на НОИ, през 2012 г. пенсионерите ще намалеят с 4000 души. Според Младенов това ще е заради мерките за насърчаване на късното пенсиониране. Заедно с минималната заплата ще се вдигнат и помощите за деца с увреждания.

Максималната пенсия остава 700 лв., а максималният осигурителен доход - 2000 лв. Вдигат се обаче минималните осигурителни доходи между 4,5 и 6,9% за всичките 85 икономически дейности.

Правителството търси и 16 млн. лв., за да бъдат увеличени майчинските, обяви още Младенов. В момента майките, които гледат децата си след навършване на 1 година, получават по 240 лв. на месец, целта е от 1 януари те да вземат вече по 270 лв." - информира в. „24 часа".

„Социалните обещания на ГЕРБ не намериха място в бюджета за 2012 г." - обобщава в. „Сега".

„Обещанията на правителството за ръст на пенсии и обезщетения оцеляха и след изборите, но не намериха място в проектобюджета за 2012 г. Така основни ангажименти за следващата година, като увеличението на най-ниските пенсии и парите за гледане на дете от 1 до 2 г., продължават да са под въпрос. Кабинетът обаче не се поколеба да наложи нови разходи върху бизнеса и гражданите и да гласува поредно увеличение на минималните осигурителни прагове.

Това се разбра при приемането на проектобюджет 2012 в Министерския съвет. Заради изборите проектозаконът бе гласуван в последния възможен момент и още вчера бе внесен за обсъждане в парламента.

Без гаранции в бюджета остава обещанието на кабинета да увеличи най-ниските пенсии и да продължи политиката си за ръст на вдовишките надбавки." - се казва в публикацията.

В друга публикация в. „Сега" информира че сумата за личните лекари в бюджета на здравната каса ще остане непроменена:

„Да се запази миналогодишната сума в бюджета на здравната каса за джипитата. За това успя да се пребори министърът на здравеопазването Стефан Константинов. Идеята на "ножицата" за семейните доктори беше да се спестят пари от доболничната помощ, които да се налеят в другите звена на системата.

"Концентрираме се върху доболничната помощ и профилактиката, защото така работи една ефективна здравна система", коментира Константинов. Той издейства и 10 млн. лева отгоре към трансфера от НЗОК към министерството. Вместо 458 млн. лева МЗ ще получи 468 милиона. "Ще има повече пари и за Спешна помощ, обеща здравният министър. Той обясни, че парите ще са за увеличаване на заплатите в сектора и за по-добри условия на труд.

Константинов е категоричен, че месечните възнаграждения на спешните доктори могат да се вдигнат и с реформи. Здравният министър подчерта също, че през следващата година неговото ведомство няма да плаща големите борчове, които е трябвало да издължи през 2011 г., и от това също ще се спестят пари. Обещаните 65 млн. лева, с които да се покрият старите задължения на лечебниците, са вече в бюджета, каза пък вицепремиерът Симеон Дянков."