От х:

Днес в x:

Съдебният изпълнител Самуил Пеев: Имам да събирам 100 млн. лева задължения

Самуил Пеев е сред първите трима частни съдебни изпълнители в Хасково. Вече пет години изпълнява съдебни решения-събира парични задължения, присъства при проблемни предавания на деца от единия на другия родител, съблюдава изпълнението на непарични задължения.

Роден е през 1975 година. Баща му е адвокат. Завършил е механотехникума. След това право в Софийския университет.

Преди да започне кариера като частен съдебен изпълнител е юрист в хасковския отдел на „Министерство на отбраната“ в Хасково.

 

Самуил Пеев, частен съдебен изпълнител

 

- Г- н Пеев, спомняте ли си първия длъжник?

- Да - фирма, от която още не сме събрали и един лев. Дължи пари на друга фирма. Преди 5 години задължението им бе 50 000 лева, вече са станали 70 000. Не можем да вземе парите, защото длъжникът има имущество, което все още не можем да продадем-една мелница. Надявам се да приключим до една година. Много бях амбициран по този случай тогава, може би за това се протака толкова време.

- 95 процента от работата ви се изразява в събиране на парични задължения, коя е най-малката сума, която е трябвало да търсите?

- Доколкото си спомням 25 лева - неплатени разноски по някакво дело. Рекордът, за който съм чувал, е 75 ст.

-Много хора ли си търсят дължимото?

- В областта годишно се образуват около 4 000 дела за задължения.

- В какъв размер са тези задължения?

- От 50 до 10 милиона лева. Фирмите не си преценят възможностите. Какво им каза банкерът Левон Хампарцумян по повод на кризата-“Яжте плазми сега.“ Те са купували ненужни екстри, свръхлуксозни офиси, безумно скъпи коли, а не са инвестирали в производстсво. Всеки ден се сблъсквам с подобни случаи. Половината шивачи в Хасково например. От 10 фирми, които ще се сетите, пет са фалирали и няма какво да ядат.

Харчат повече, отколкото печелят. Не можеш да ме убедиш, че си вадил 20 000 лева на месец, а после да ми кажеш:” Нямам пари, не мога да плащам, кризата ме съсипа.“

Не може за пет години да смениш пет коли. Не може да си купиш кола за 200 бона, разчитайки на договори и разплащане в бъдеще.

- Каква сума задължения имате да събирате?

- За пет години задълженията, които трябва да прибера, са около 100 милиона лева. От тях досега съм събрал около 15 милиона, миналата година -7 милиона.

- Лесно ли връщат парите?

- Имам един длъжник. Трябва да върне 300 лева, взети назаем със запис на заповед. И не иска да ги даде. Живее на Кенана, има две коли. А не иска да внася по 20 лева на месец.

Въпрос на желание, не на възможности. При мен дойде една възрастна жена. Синът и снахата й заминали за Испания. Не се обаждат, не пращат пари. А й оставили внучето и един заем.

Жената имаше 60 лева в порфейла си. Даде ги всички. Каза, че няма други, но ще вземе назаем. По-бедните хора имат повече достойнство. Заможните гледат да минат метър. Един състоятелен господин например, всичко обаче е на името на жена му, дължи кредит от 5 000 лева. Гоним го, но няма какво да му вземем. След три години банката обяви му срок от един месец, в който длъжниците могат да платят главницата кеш и им опростяват лихви и глоби. Тогава той извади пачката и плати. Каза:“Това чаках.“

На друг бизнесмен бях наложил запор заради задължение от 8 000 лева. Не можеше да излиза извън граница.

Но иска да отиде в Гърция на бизнес среща. Звъни ми по телефона и ми вдигна скандал, че го възпрепятствам, само защото имал да плаща някакви "мижави суми". Друг пък искаше да се пазари за моята такса. Можете ли да си представите? Искаше да я намали, а тя е законово регламентирана. Това да не е пазар.

Друг бизнесмен дължи 1000 лева на работник. Пращам му съобщение, че трябва да плаща по 50 лева на месец. Но не е превел и лев. Обаждам му се по телефона и обяснявам. От другата страна чувам как някой го пита кой му се обажда. Отговорът на бизнесемена бе:“Някакъв филанкешия ми иска пари“. Отговорих му :" Филанкешията ти казва "чао" и те глобява." За неизпълнение на съдебно решение му наложих 4 глоби, всяка по 400 лева. После идва в офиса да ми се извинява.

- Колко семейства останаха без дом заради невъзможността да плащат кредити?

- Около 1 000 семейства. Борбата за пазарен дял докара преди години банките до там, че даваха кредити при 60 лева остатъчен доход на член от семейство. Много хора взеха заем, после не успяха да плащат вноските.

-Как ви посрещат длъжниците?

- Не съм имал сериозни проблеми. Само веднъж един мъж в кв. Бадема тръгна на бой срещу мен. Ако съм 50 килограма, да се пробва, ама не съм. Но до размяна на юмруци не се стигна, бързо се разбрахме.

- Отправят ли ви клетви?

- Много. Може би затова нито цвете не вирее в кантората ми.

Нашата работа е да изпълняваме съдебно решение. Понякога ни се сърдят, когато не можем да приберем парите. Но нашите методи са законови-не работи ли длъжникът, няма ли имущество-какво да вземем?А хората ни натоварват с големи очаквания.

Какво да направя аз? Да купя на длъжника имот и да го продам. Не се събират бързо задължения. Представете си едно обикновено семейство, което е тегли заем. Кредитът за нормален апартамент е 70-80 000 лева.

Съкратят мъжът от работа и вече не може да плаща.Чрез нас банката вади апартамента на публична продан. Дългът с лихвите стига 90 000 лева. А апартаментът струва 70 процента от дължимото на банката. Продаваме апартамента, но остават 30 процента за връщане. Откъде ще ги вземат хората?

Масово са раздадени кредити на роми, наети по програма за временна заетост. На 6-тия месец си изкарат документ, че работят и банката им е отпуснала по 15 000 лева. Програма обаче свърши. И откъде да ги вземат тези пари, та да ги връщат.

- Какви хора задлъжняват най-често?

- Най-различни-от най-бедни до най-богати. Случва се да събирам пари от работодатели. Плащали на служител на ръка, но няма подпис във ведомостта. Уволнява работника. Оказва се, три години той не е получавал заплата. И служителят го осъди.

-Разкажете интересни случки от практиката ви?

-Отивам на опис на апартамент в Харманли. Цялята рода ни чака-бабата, майката, лелята, сестрата Подготвили се – черпят с лимоната и шоколодови бонбони. Бащата ме чакаше пред блока, за да не объркам апартамента. Така реагира нормалния човек.

-А ненормалният?

-Не отваря вратата. И тогава звъня на ключар. Законът го позволява. Правим си описа и после оставяме бележка, за да знаят че сме минали ние, а не някой крадец. Само веднъж една врата ни се опря, опитвахме се да влезем цели четири часа. Беше самоделно направена с железа и ламарини.

Веднъж в Свиленград ще правим опис. Предупредихме собствениците кога ще отидем. Звъняхме, свирехме с клаксоните-не отварят. Бяхме с две полицейски коли и една катафалка. Ключарят имаше и траурна агенция. Правим описа, стигаме до спалнята. Отварям вратата - една сънена глава се подава под юргана. Човекът бе по-шокиран и изплашен от мeн. Нищо не бил чул. На мен ми се видя махмурлия.

Веднъж трябваше за изведа инвалиди от апартамент. Вашите колеги тогава ме изкараха изрод. Хората не бяха собственици на имота и съдът постанови да се извадят. Инвалидите бяха жертва на измама. Купили са апартамента от един, а той се води на друг. Два пъти преди това ходих да им обясня, че трябва да напуснат. Отивам трети път. Какво да видя-фотоапарати, камери, репортери. С полицаите изчакахме да си вземат интервютата- темата бе колко е несправедлива съдебната система. Журналистите си тръгнаха. Инвалидите трябваше да напуснат апартамента. Не пожелаха. Полицаят няколко пъти им разпореди, на те не изпълняват. Тогава на мъжът му сложиха белезници-за неизпълнение на полицейско разпореждане и го изведоха. След него тръгна и жената. Но забравили кучето на терасата. После ми звъняха да им го доведа. Направих го. Ей това е работата ми.

Интервю на Христина Котларска

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини