Изборните новини и процедурите за гласуване са най-масово отразяваната тема във всекидневниците.

„ЦИК препоръча на общинските администрации да поставят специално указателно табло в тъмните стаички за изборите за президент и местна власт, от което да е видно, че само знакът "Х" е валиден при вота. Със свое решение комисията е одобрила как да изглежда таблото, което потвърждава съмненията, че новото изискване за отбелязване на предпочитанието не е известно на широката публика. ЦИК препоръчва въпросният "Х" да е оцветен в синьо. Според Изборния кодекс бюлетината ще се смята за валидна само ако знакът е изписан със син химикал. Преди време ЦИК взе специално решение за това кое се приема за "Х" и кое не - знакът се изписва с две наклонени линии, които се пресичат в една точка и краищата им не са свързани. Не е задължително линиите да са прави. Знакът може да излиза извън квадратчето за гласуване, но не и да навлиза в квадратчето на друга листа.

Сондаж на държавния НЦИОМ показа, че около 38 на сто от българите все още не са наясно с какъв знак трябва да отбележат предпочитанието си върху бюлетината... А неправителствени организации обвиниха ЦИК, че се е забавила значително с клиповете за разясняване на начина на гласуване." - пише в. „Сега".

„Разкрити с лъжа секции остават" - информира в. „24 часа"

„Дори в списъците за гласуване в чужбина да има хора, които са подавали заявления за гласуване на повече от едно място, това няма да доведе до промени в секциите зад граница.

От обществените съвети на българите в чужбина предупредиха, че са подадени около 1500 такива фалшиви заявления. Почти всички от тях са в Турция, където ще се гласува в 24 града. Вчера от Министерство на външните работи заявиха, че ГРАО прави проверка дали се повтарят имена, ЕГН и адреси сред пожелалите да гласуват за президент в чужбина. И ако се окаже, че наистина има манипулации и всъщност не достигат необходимите 100 заявления за откриване на секции, ЦИК да реши дали ще намали местата за гласуване.

Изборните надзорници обаче вчера назначиха секционните комисии в чужбина. "Не можем да чакаме подобна проверка на ГРАО, тъй като няма предвидена по закон", каза говорителят на ЦИК Бисер Троянов. Комисията разчитала на подадените от Външно данни." - допълва всекидневникът.

„Външното министерство се извини за теча на лични данни на избиратели в чужбина" - съобщава в. „Дневник".

„Поради обработката на голямо количество данни допуснахме пропуск, за което съжаляваме. Това каза пред "Дневник" Ради Найденов, шеф на комисията в Министерството на външните работи, която организира вота в чужбина...

Министерството публикува на сайта си постоянните адреси в България на 36 080 сънародници, заявили желание да гласуват в чужбина. Според приложението към Изборния кодекс, публикувано на сайта на Централната избирателна комисия, в списъците на българите, гласуващи извън страната, които подлежат на обявяване, трябва да има само името на избирателя и секцията за гласуване. Единствено в списъците, които са в изборната администрация и не подлежат на публично оповестяване, се посочва постоянният адрес на хората в страната.

Действително списъците с адресите на хората бяха публикувани на интернет сайта ни в събота в 18 ч., а на другия ден - в неделя, бяха свалени към 8 ч. сутринта, каза пред "Дневник" Найденов. Той призна, че действително Изборният кодекс не изисква оповестяването на тези данни и затова списъците са били свалени в момента на установяване на проблема."

В. „Труд" информира, че трима общински съветници „използваха извънредната сесия на пловдивския парламент, за да направят предизборна реклама на своята коалиция "Кауза Пловдив".

„Едуард Сарафян, Добромир Трифонов и Константин Георгиев се явиха с бели якета с номера на бюлетината си на гърба.

Шефът на съвета Илко Илиев заплаши, че ще сезира Общинската избирателна комисия, ако не спрат с агитацията." - се казва още в публикацията.

„Драмата" с почетното членство на премиера Борисов в СБХ също е сред доминиращите теми по страниците на вестниците във вторник.

„Борисов не стана почетен член на СБХ, но може да се окаже новият Пикасо." - обобщава „Сега".

„Премиерът Бойко Борисов отказа да стане почетен член на Съюза на българските художници, но не се разбра дали това е окончателното му решение, или церемонията само се отлага. Затова пък министърът на културата Вежди Рашидов откри у него неподозиран талант. Обявеното за понеделник събитие се изчерпа с лична среща между Борисов и представители на СБХ в премиерския кабинет. След нея художниците обявиха, че премиерът е обещал пари от бюджета за ремонт на галерията на "Шипка" 6 и благодарил за наградата, но отложили връчването й за времето, когато сградата ще е вече реновирана. Само пояснил, че ще търси помощ от мобилен оператор за ремонта.

Ден по-рано решението Борисов да получи званието доведе до скандал в средите на художниците. То трябваше да му се даде заради "историческото решение" на МС, с което кабинетът прехвърли на СБХ правото на собственост върху галерията на ул. "Шипка" 6." - пише всекидневникът.

„В петък от СБХ съобщиха, че правят премиера и министър Рашидов почетни членове, като основният мотив бе решението по казуса със сградата на „Шипка" 6. Ден по-късно обаче членът на УС на СБХ, известният наш скулптор Велислав Минеков, изпрати отворено писмо, с което остро възразява и критикува решението на колегите си.

Премиерът не слезе за пресконференцията при журналистите след срещата си с ръководството на СБХ. Рашидов пък се вбеси от журналистическите въпроси приел ли е премиерът наградата и за какви заслуги тя му се дава, както и виждал ли е картини на министър-председателя." - напомня хронологията на събитията в „24 часа".

„Борисов е обещал да бъдат отпуснати средства за ремонт и освежаване на сградата на ул. "Шипка" 6, а церемонията с награждаването ще се състои след приключването на дейностите. СБХ трябва да направи план за необходимите средства и да предложи конкретна сума, която да бъде определена с бюджета за догодина.
От СБХ заявиха, че решението за връчването на отличието е било взето с решение на Управителния съвет на организацията и че то се присъжда за особени заслуги - заради предоставянето на сградата." - информира „Стандарт".

„Попитан колко картини е нарисувал, министър-председателят се усмихна и отговори, че са много, и поиска да му бъде зададен по-сериозен въпрос." - пише „Дневник".

Начинът на живот на българите в кризата намира отражение на страниците на вестниците.

В. „Сега" констатира, че българите още повече затягат семейните бюджети, а заради кризата и стреса само продажбите на лекарства растат:

„Българите продължават да затягат коланите и да пестят за черни дни. Това показват данните на Националния статистически институт. Като цяло продажбите на дребно в България за година са се свили с 3%. Това е най-ясният показател дали сме излезли от кризата или не. Не е чудно, че дори вечният оптимист вицепремиерът Симеон Дянков вече престана да коментира този въпрос и набляга на другата си любима тема - колко е добре България по бюджетна дисциплина.

За година продажбите на мебели, домакинска техника и битови стоки са се свили с близо 6%, на автогорива и масла с над 5%, а при обувките и дрехите - с 9%. Дали защото българинът вече се грижи повече за здравето си, или защото боледува повече, по-големи обороти отчитат само аптеките и дрогериите. От август 2010 до август т.г продажбите на лекарства, медицински стоки и козметика са скочили с близо 7% според данните на НСИ."

„Стандарт" информира, че дизелът и метанът поскъпват от Нова година:

Дизелът става по-скъп от Нова година. Причината е скокът на акцизите, заложен в проектозакон на финансовото министерство. Според него налогът за нафтата ще се вдигне от 615 на 630 лв. за 1000 литра. Със също толкова ще се увеличи ставката за керосина...

Сурвачка очаква и шофьорите на таксита, които карат на метан. Природният газ за първи път ще се облага с акциз от 1,70 лв. за гигаджаул. За отопление пък налогът ще се повиши на 20 стотинки. Така килограм метан ще струва със 7 стотинки по-скъпо."

В. „Дневник" насочва вниманието към психичното здраве на нацията:

„Повече от 1 милион души в България страдат от депресия, съобщи "Медиапул", като се позова на данни, огласени по повод Международния ден на психичното здраве 10 октомври.

Според статистиката всяка година 10 700 българи постъпват за лечение в психиатрични болници, а 1/3 от тях губят своята работоспособност. За психичните заболявания в България не се поддържа регистър, но според специалистите 15 на сто от населението има някакви тревожни разстройства.

Рискът всеки българин да се разболее от някое често психическо заболяване е 19.5%. Всеки пети българин е страдал от психично разстройство поне веднъж в живота си...

Днес беше пуснат специален сайт, който представлява електронен каталог на психиатрите в България. Пациентите и техните семейства могат с помощта на търсачка да нам."