Юлия Кръстева бе единственият преподавател от Хасково, който бе поканен да участва в международна научно-практическа конференция в Стара Загора. Тя е учител по математика в ПМГ „Акад. Боян Петканчин“. Има зад гърба си 17-години стаж. От 4 години преподава математика и на студенти от Биологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Темата на доклада, с който Юлия Кръстева се представи на форума, е „Геометрични задачи и комбинаторика“. В конференцията са участвали над 400 преподаватели от европейски училища и университети.

В докладите си лекторите предложили новости в образованието, които могат да се въведат в часовете, за да бъдат те по ефективни и полезни за учениците.

Юлия Кръстева, учител по математика

Каква бе голямата цел на международната конференция в Стара Загора?

Целият свят иска модерно образование. А аз преподавам теореми, които нямат приложение в реалния живот. Най-важното е, учениците да получават знания, които могат да използват практически. Много практично е образованието в Америка. Там от учениците в 9 клас в държавно училище не искат да въвеждат Х в квадратче, което с лекота правят нашите ученици още в начален курс. Ако моите ученици от математическа гимназия видят този американски учебник, ще умрат от смях. На нашите деца им се налага да учат много по всички предмети.

Американската система е крайно практична, ние искаме да съчетаем модерното с добрите традиции.

За да е успешно едно обучение, учениците и студентите не трябва да изпитват страх и притеснение от преподавателите. Една моя ученичка ми разказа интересна случка. Тя е студенка в Америка. Групата им е от 10 човека, а не както е при нас в университетите по 150. Разболява се и не успява да отиде да лекция. След занятията на врата й се почуква, тя отваря и кой да види-професорът с чаша кафе в ръка. Казва й: “Вие пропуснахте лекцията, идвам да ви помогна за урока.“ Това не се случва в България. Студентите в Щатите предварително четат лекцията и когато отидат на занятия, професорът им обяснява онова, което е останало неразбрано. Отиват с предварителна информация и подготовка и след това заедно с учителя обсъждат материала. Това според мен трябва да приложим и тук.

Преподавателят обучава, не е звероукротител. Истината е, че образованието не може да се случи насила. Ако аз не съм интересна в час, няма да ме слушат. Може да не ми пречат, но ще мислят за друго. И губя тези ученици. Важното е, всички тези 26 деца да разберат урока. Лесно е да обясняваш на трима, които знаят. Подвиг е да научиш всички в класа.

Искате промяна. Означава ли това, че българското образование не е модерно?

Българското образование не е демоде. То не е хранителен магазин - не ти харесва някоя стока и не я купуваш. Ефективността на една образователна система се проверява с години. Когато се види с какви знания младите излизат от училище и университета.

Какво искате да промените?

Нашата цел е да направим образованието комерсиално. Когато подготвяме децата за матура, да решаваме задачи, които се падат на матура. Когато ги подготвяме за национални състезания, да наблягаме на задачи, които се решават там. Да работим според целите си.

Искате практично и комерсиално образование. Дайте конкретен пример.

Не да се решават задачи от типа – два влака тръгват от две гари, всеки се движи с еди-каква си скорост, да се намери разстоянието, което са изминали. А да се набляга на практически задачи, свързани с живота. Например - семейство иска да си купи хладилник за 1000 лева. За целта трябва да изтегли кредит. Месечният им приход е 1200 лева. Задачата е: какъв кредит и с каква лихва трябва да изтегли фамилията, за да го плаща, без да утежни сериозно семейния бюджет.

На конференцията обменихте добри практики и опит. Каква новост предложихте вие с доклада си?

Темата ми бе „Геометрични задачи и комбинаторика“. Комбинаториката започва да се учи в 10 клас. Това са задачи от типа - в една кутия има пет бели и четири черни топчета. Ако извадя три от тях, каква е вероятността да са две бели и едно черно?

 Направих изследване и се оказа, че след всеки урок по комбинаторика има 20 задачи, като само две от тях са геометрични, останалите – алгебрични. На матурата обаче се падат много геометрични задачи с комбинаторика и те носят много точки. Зрелостниците обаче трудно се справят с тях, поради простата причина, че са решавали малко подобни задачи. Моята идея е да се посвети повече време на тези задачи. Въпросът не е просто да решаваме задачи в часовете, а тези усилия да имат смисъл и да бъдат полезни на учениците.

Завърших доклада си с мисълта на Паулинг :“Който иска да има добри идеи, трябва да има много идеи.“

Слушах докладите на колегите математици. Имаше доста интересни предложения. Като това да се съчетае математиката с изкуството.

Интервю на Христина Котларска