Джазът говори български

17:42, 24 сеп 2011 г.
2,816
58
0
Вече сте гласувал/а!

Двете вечери, в които Haskovo Jazz 2011 бе приютен в театъра, обилно захраниха всичките ни сетива и най-неочаквано ни заредиха с патриотични чувства. За 15-то издание на феста бяха дошли големи музиканти, имена, с които би се гордяла всяка сцена. Присъствахме на изпълнения от различни стилове и епохи на големия джаз. Теми от българския фолклор прозвучаха в програмата на почти всички изпълнители. Балканските коне ни отнесоха към онова място, където родните етно мотиви се вливат в световния музикален океан. И на финала една южноафриканка с глас, голям колкото целия черен континент ни изпя „Облаче ле бяло” както никой друг досега.

Няма как с думи да се опише музиката. Музикалните критици да определят какви стилове и течения са прозвучали, те си имат термини за всичко. За простосмъртните – ето няколко словесни щрихи от цялата картина.

Толкова много усмивки

Напук на схващането, че джазът е една неразбираема и елитарна музика, предназачена за някакво отбрано малцинство (което понякога си е съвсем вярно в един или друг аспект), залата в театъра често се затрисаше от смях. Да започнем с тънкото и немногословно чувство за хумор с лек привкус на самоирония на Веселин Койчев, който малко след като бе представен като доцент (което си е факт, както и дългия списък на всичите му залуги и постижения в музиката) излезе, за да поясни, че колегите му на сцената са също преподаватели, а всички те изпитвали известни затруднения с името на триото (КОЙЧЕВ - ТУРИЙСКИ ТРИО), но пък Мирослав Турийски свирел на два инструмента едновременно, та със Страцимир Димитров всъщност ставали квартет. Широката усмивка не слизаше от лицето на Невен Петрова и преливаше във всичко, което направиха с Retro Blu. Но фаворит на публиката стана Трифон Димитров с най-добронамерения сбъркан превод на представянето на „следващата тема”. „Бяхме го предвидили като участие, не като комедия”, заяви контрабасистът, който можем да определим само като виртуоз на този инструмент. „Сега имаме 2 в 1” примири се той и обра овациите. Между шеговитите реплики се изля много и разнообразен джаз.

Младите лица на Haskovo Jazz 2011

Имаше ги сред публиката, за радост. Имаше ги и на сцената. Ако става дума за младия джаз, името му тази година е Тодор Бакърджиев. Тромпетистът на GATHERIN` POINT е поредната приятна изненада в историята на Haskovo Jazz, който през годините е станал етап от развитието на не един млад музикант. Между другото Мирослав Турийски спомена от сцената, че тук, в Хасково му е било началото в джаза, преди години. Всъщност голяма част от участниците във феста се завръщат в града ни с нови проекти, в други формации. Много и топли бяха благодарствените думи към Митко Русев за това, което прави.

Джазът наистина говори български

И ние сме дали много на джаза. Този лайтмотив прозвуча при представянето на книгата на Владимир Гаджев “Джазът в България - българите в джаза”, и в представения от Трифон Димитров проект „Без граници”, който от миналата година събира едни от най-добрите български класически и джаз музиканти от цяла Европа, тепърва и пръснатите по света. Сайтът на проекта е http://bez-granici.com/. За чест на фестивала тази година един изключителен квартет участва с помощта на американското посолство. PAUL CARLON QUARTET (Пол Карлън – саксофон – САЩ, Димитър Димитров – ударни, Венцислав Благоев – тромпет, Трифон Димитров – контрабас) свириха на хасковска сцена, и в тяхната програма също имаше авторска композиция на самия Пол Карлън по български мотиви.

Джазът говори български. И в това няма нищо странно. Тази музика се слуша със сърцето, а там си носим България. Започнах с Пенелопе О’Съливан и ще завърша с нея. Тя просто цялата е музика – джаз, госпел и „африканско” както каза сама на почти перфектен български. Залата няколко пъти ставаше на крака, за да танцува с нея. И накрая южноафриканката ни потресе с едно уникално прочувствено изпълнение на „Облаче ле бяло”.