Димитър Огнянов е кандидат за кмет на Община Перник, излъчен от политическа партия „Ред, законност и справедливост“. Филолог, педагог, спортист, със солиден управленски опит зад гърба си. От 1991 до 1995 год. е Председател на Общинския съвет в Община Перник, по-късно заема длъжността Изпълнителен директор на Общински комплекс „Дворец на културата“, град Перник. Работил е в агенция Бежанци осем години, бил е директор на Столична гимназия. Последните 8-10 години Огнянов се отдръпна от политическия живот на град Перник. Появи се отново днес, неочаквано и със сериозни заявки за лидерско място в кметската надпревара.
Какво Ви мотивира да се кандидатирате за кмет на изборите тази есен?
За мен тези избори наистина са сериозно предизвикателство, тъй като се чувствам един от хората, които са положили основите на демокрацията в Перник. Още през 90-те години аз започнах активен политически живот и се намесвах сериозно в активните политически процеси в Перник. Аз съм един от мечтателите, които смятаха, че след като си отиде старата политическа система, ще дойдат по-добри времена, че след като дойде демокрацията животът ще тръгне по други релси. В последните години обаче процесите както в Перник, така и в цялата страна, като цяло се изместват в друга посока. Така в мен се зароди желанието отново да се намеся и знам, че мога да помогна.
Каква е целта на Вашата кандидатура?
Моята цел в този момент и с моето появяване като кандидат-кмет е да събудя енергията на перничани. Отново предизвикам тяхната воля за съпротива на това, което се случва.
С какво точно мислите, че можете да помогнете на Перник?
Като начало с това, че отново можем да си припомним идеалите, с които преди години започнахме демокрацията. Второ- мисля, че съм изградил качества, с които знам, че мога да се намеся още по- сериозно в политиката и мога да повлияя на по-добрите процеси. Вече съм доказал своята решителност и своя характер в управленските процеси на Перник. С тези три неща мога да се противопоставя на неща, които с последните години ме ужасяват в нашия град от последните избори. Случиха се неща като купуването на гласове, което представя избирателите по-скоро като стока. Това ме ужасява. Смятам, че на това трябва да се противопоставим, защото именно това е крайното опорочаване на идеята за демокрация. Аз заставам срещу всичко това, защото тези неща за пълно отрицание на демократичните процеси. Смятам, че трябва да се посочат имена, които да бъдат порицани и които според мен са развратители на демокрацията.
Ще посочите ли тези имена?
Това ще се случи постепенно. Ще посоча и имената, и явленията. Вече имам формулировката за тези явления, които бих определил като диагноза. Аз съм перничанин и моята автобиография е изключително емоционално вплетена в целия живот на Перник. Аз нося същата енергия, която носят и моите съграждани. Тези, които са доказани в много насоки- в сферата на труда, спорта, изкуството. Смятам, че всички тези качества не заслужават да бъдат подценени по този начин в новото време. Моят дълг е да се противопоставям на всичко това.
Какво още освен купуването на гласове гние в Перник?
Тук мога само да се съглася, че гние. Има процеси на загниване на нравите и от гледна точка на политиката-загниване на нравствените устои на демокрацията. Понятието демокрация е свързано с човешко достойнство, с модернизъм и устойчива човешка същност. Понятието демокрация е свързано със свободно волеизявление и усещане за гордост, за свободна човека личност. Тук се получава точно обратното и ако Вие казахте загниване, то точно това е процесът на някакъв вид робско подчинение и примирение. Според мен в момента има особена парализа на волята на човека. В това общество в момента силните са арогантните, те са тези, които успяват. Ако тези хора имат някакви качества и са успели с тях, може само да ни радва. Но нека заедно с това другата част на обществото по някакъв начин да намери себе си и да се утвърждава.
Какво мислите за настоящото управление на Перник и като цяло управлението в последните 20 години?
Това, което се случва в момента е едно бакалско обяснение на управленските процеси, даже мога да го нарека кръчмарско. Думите като проект, като магистрала, инфраструктура, канализация, шахта и помийна яма се превърнаха в сакрална терминология за представителност на „управленския елит“. Не говориш ли за помийната яма и магистралите все едно нищо не управляваш. Според мен това не е понятийната система на управление. Ако говорим с такива понятия за качествата на един управленец , ние по-добре да сме управлявани от проектанти. За мен управлението е духовен проблем, трябва да си водач и да ентусиазираш хората, да ги накараш да се почувстват свободни да заявят своите искания. Това е начинът и те да помагат на един управленец, с взаимна доброжелателност. Управлението не трябва да е шахта или магистрала, а духовен процес.
Според мен властта като цяло в България успя да се утвърди в една особена форма на недосегаемост. Между властта като магия, каквато я определят древните философи, се превръща в Перник в някакво чуждо тяло. Перничани гледат на властта като нещо подозрително и съмнително. Не за друго, а защото управляващите нямат сила да изкарат на витрината вътрешноуправленските процеси. Това съм го говорил още през 90-те години,когато бях председател на общинския съвет. Тогава се опитах да го направя, но срещу мен се надигна една вълна, която ме изтласка от тези процеси. Но властта трябва бъде открита.
Значи държите на прозрачността в управлението и предлагате това на перничани?
Абсолютно. Всичко трябва да е открито. Аз не само го предлагам, аз вече съм го правил като председател на общинския съвет. За мен е важно да се види от всяко действие на управляващите какъв е ефекта за обикновения човек. По това ще измерваме ефекта и силата на нашето управление. От 90-та година досега аз не съм се разделял с тези възгледи. Въпреки че моята работа в последните години беше малко извън Перник, аз в никакъв случай не съм се отдалечавал от града си, наблюдавал съм процесите в него. Мога само да кажа, че познавам тънкостите на управленските трикове, защото ги видях, когато бях в управлението. Аз не съм участвал в тях, но ги видях и опознах. Определено мога да кажа,от това което наблюдавам, е че има много смущаващи неща.
Може ли да ги посочите?
Сега не е времето. Изчаквам да мине още малко време, за да може картината окончателно да се избистри. Обещавам обаче да бъда безпощаден, както винаги досега. В началото на 90-те години ние си обещавахме съвсем друг манталитет и устройство на обществото. Това, което се случва обаче е меко казано обезпокоително, защото се превръща в някакво форма на аутсайдерство. За мен това е недопустимо, защото аз още нося в себе си представите и идеала за демокрация.
Какво е Вашето послание към избирателите, какво да очакват те от Вас?
Търсеното от мен е социалният ефект от управлението. Ако имам опорна точка в моите послания, то това за мен е човекът да е в центъра на това управление. Градът може да е добре, но градът се прави от човека. Не може човек, който тъне в мизерия, да се радва на лъскави витрини и магистрали. Човекът трябва да има самочувствие. Един управленец трябва да предизвика в него енергията, да се извлече най-доброто и всеки един човек да бъде привлечен към процеса на управлението. Иначе този човек остава в страни, а това не трябва да се случва. Това според мен е в основата на водачеството, да събудиш желанието на всеки да е социално активен.
А перничани в момента са роби- на парното, водата, тока. Те нямат водач, който да застане отпред и да попита защо всичко стои по този начин, защо цените са такива. Всичко това тормози хората, те нямат самочувствие, те са ограбвани. Някой трябва да се противопостави на това и този някой е кметът. В момента обаче това не се прави така, управлява се парадно с една особена комплексираност. Смея да твърдя, че голяма част от управлението като цяло е компенсиране на комплекси. Всичко, което казвам е изстрадано и преживяно и съм подготвен.
Какво е мнението Ви за останалите кандидатури за кмет на Перник?
Смятам, че досегашните кандидатури като хора, личности са много достойни, но в тях ги няма тази зрялост и този мироглед. Те пак могат да говорят за проекти, за някакви пари и къде са отишли, но това е механично. Това обаче не се отнася до човешките личности. А тези личности трябва да бъдат привлечени от един кмет за общи добри дела. И смятам, че трябва да се противопоставим на тази абстракция досега. Ако заслужава сегашната власт, ще кажа още много неща за нея, но подчертавам-само ако заслужава.
Едва ли моите опоненти могат да говорят от гледна точка на същия този мироглед. Не е важно да говорят за някоя помийна яма на Драгановец, защото това всеки техник може да го направи. Става въпрос обаче за друго- какъв е мирогледът на всеки един от тях. Дали може да покаже, че е водач, който да представи духовните цели на обществото, които то да следва. Един водач не трябва да е затворен в някаква тайнственост и недостижимост, а да има обратна връзка между властта и хората.
Мисля, че има само един опонент, с който с удоволствие бих могъл да говоря за всичко това и с който мога да обсъждам възгледите си. Това е Вихрен Матев. Чел съм неща то него и съм усетил достойнството му като опонент. Според мен той има силни качества, защото съм усетил неговата загриженост за Перник. Бих се радвал да опонирам само с него.
С двете дами обаче едва ли има какво да си кажем. Тук смея да отида малко по-далече и да заявя, че сред тях и останалите нямам опоненти. Защото те не могат да се качат на това ниво, за да спорим. Те ще твърдят, че е по-добре тук да се сложат пет крушки на Търговска, а аз говоря за същността живота.
Не са ли нужни все пак и тези крушки на Търговска и магистралите?
Да, нужни са. Но това е само средство, а човекът е цел. Човекът трябва да се почувства човек и това според мен е много по-важно от всичко останало.
Какво очаквате да се случи на изборите тази есен?
Задължително трябва да победя. Аз съм много емоционално вплетен в този град, имам много приятели, с които имаме допирни точки във възгледите. Помагал съм и на много хора докато бях председател на общинския съвет. Те знаят що за човек съм и какво мога да постигна, защото съм решителен и държа на мъжката си дума. Никога на отстъпвам и нося чиста обществена съвест.
Какво мислите за ваденето на кирливи ризи покрай изборите?
Това е плод на слаби нерви. Не бих го използвал никога. Честно и открито бих заявил пропуските, бих обвинил дори, но да извадя компромат е неприсъщо. Това не е в моята джентълменска природа. Това е толкова подло, колкото и анонимните коментари в интернет. Това е някакъв вид змийски манталитет, при който хората се крият по дупките. Всеки може да излезе явно и да си каже обосновано мнението, стига да иска.
Разговора води Савина Ангелова
