На 25 – 26 август са се състояли решителните боеве на вр.Шипка, които допринесли за победата на руските войски и българското опълчение през 1877 година. В голяма степен те решават и края на Руско-турската война, донесла свободата на България.
Годишнината е повод да се преклоним отново пред героизма на руските воини и българските опълченци. Сражението на връх Шипка е допринесло за крайната победа във войната и за новата българска държава
След боевете при гр.Стара Загора, гр.Нова Загора и с. Джуранлии, Централната османска армия (командир, Сюлейман паша) се насочва към преминаване на Стара планина. Целта е вероятно съединяване с частите при гр. Плевен и четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра. Състав на армията : 48 табура, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 войници. На 20 август, след съсредоточаване, се насочва към Шипченския проход. Разделена е на три колони : първа, командир Реджеб паша настъпва по линията с.Шипка – вр. Малък Бедек – вр. Свети Никола и нанася главния удар;втора, командир Шакир паша настъпва по линията с. Шипка – вр. Свети Никола , нанася спомагателен удар ; третата е общ резерв. Плана за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.
За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд- войскова формация с началник, командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 войници и 27 оръдия. Включва :
част от Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински) – XXXVI-и Орловски Пехотен полк
Българското опълчение(I,II,III,IV и V Опълченска дружина)
XXXV-и Брянски Пехотен полк (от 21 август).
Отбраната е разделена на : предна позиция – южна (вр. Свети Никола – Орлово гнездо, командир полковник Михаил Толстой); главна позиция на три сектора – източен, западен и северен (полковник Вяземски и полковник Фьодор Де Прерадович); общ резерв в седловината между вр. Свети Никола и вр. Шипка. Артилерийската поддръжка е от 4 батареи : от изток на запад – централна, дефетфунтова и стоманена батарея (пленена през м. юли при превземането на вр. Шипка); от север – кръглата батарея.
На 19 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при гр. Казанлък и действия около гр. Елена. Силите на Южния Руски отряд са насочени за защита на Твърдишкия и Хайнкьойския проход, оценени като вероятни за преминаване на османските сили. На 20 август генерал-майор Столетов открива действителния турски замисъл и изпраща на генерал-лейтенат Радецки тревожна телеграма : „Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на 8 версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими“. Към Шипченския проход са насочени подкрепления. За тяхното пристигане са необходими три дни. 21-26 август 1877 г. е решителна в борбата за Шипченския проход.
На 25 август състава на Шипченския отряд е прегрупиран. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и Волински Пехотен полк руските сили достигат до 14 217 войника и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от вр. Акри Джебел и вр. Йешилтепе на изходните позиции. Около 7 часа колоната на подполковник Липински (35-и Брянски, 56-и Житомирски и 54-и Подолски пехотен полк) овладява вр. Йешилтепе. Атакува от движение вр. Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша без успех контраатакува вр. Йешилтепе. При престрелка на вр. Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор Валериан Дерожински.
На 26 август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу вр. Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на вр. Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.
Стела Богданова
