По покана на кмета на община Първомай Ангел Папазов известният траколог проф. Иван Маразов и Иван Гранитски посетиха разкопките на връх Драгойна. Заедно с тях на върха се качиха учителката по история Иванка Йорданова, бивши нейни възпитаници и ученици. Както се очакваше професорът беше много впечатлен от обекта. На разкопките ги посрещна Елена Божинова. С присъщата си отдаденост тя запозна гостите с направените от нея проучвания, разкрития, намерените предмети и с последните разкрити структури. Показа и намерен час по-рано нож. Професор Маразов десетилетия работи над културата и живота на траките, навярно е виждал много разкопки и разкрития, но определено беше изненадан от работата на този екип.

- Проф. Маразов, впечатлен ли сте от това, което видяхте?

- Обектът е интересен с това, че е център на един много голям комплекс. В археологията е хубаво да се върви по един такъв път – не да се изучава един малък обект, а обектът да е ситуиран в цялостната му среда. Както Елена Божинова ни разказа, че ето там е имало гробище, на отсрещния склон мина, кариера за хромели в ниското, а от другата страна жилища върху скалите и т.н. Това е начин да възстановим ежедневието на траките.

Медиите най-вече се интересуват от това колко злато е намерено. Все едно ако няма злато, нищо не е намерено. Ето да речем, микенската керамика намерена на върха.Това е невероятно като информация! Защото тя ни показва, че връзките на местните с Микена са много силни щом са излезли вече два или три съда. Те са много нисък процент от това, което е било на времето, но ни убеждава, че този център е бил значим за хората, които са създавали голямата микенска цивилизация.

Много рядко имаме обекти, на които отчитането на времето е толкова ясно, колкото е тук. Няма втори пласт и смесване на епохите. Имаме живот непрекъснато от края на бронзовата епоха някъде до трети век, което е изключително важно и показва стабилност на тази държавна организация, която е била тука. И тя трябва да се изучи.

У нас се създава една такава традиция. Археологията се превръща в медиен продукт, което е и хубаво и лошо. Хубаво е защото хората разбират, че има такава наука, а е лошо защото се проповядва разбирането за археологията като за иманярство – кой ще намери повече злато. А този тип археология, като тукашната за мен е изключително важна, тъй като само по този начин можем да научим истинската история на траките. Да разберем (до колко успешно и до колко –не, не се знае) живота им. Това е материала, от който можем да разберем какво са правили тия траки, когато не са пирували и не са воювали.

- Има ли на много места в България подобни обекти?

- Има такива каменни структури, но най-интересното е, че тукашният обект може да се обвърже с други места. От Казанлък, през Татул до Турция – Текирда. Разбрах, че оттам имате подадена ръка и техните археолози са готови да ви помогнат, защото очевидно приликите между техния обект и този на Драгойна са повече отколкото разликите. Тези разкопки са не по-малко впечатляващи от разкопките например на Перперикон.

- Изучават ли се от студентите в България направените разкрития тук?

- Не, за съжаление, но обектът заслужава да влезе в учебниците по история. И дори можем да доведем студентите тук. Аз се надявам, че те ще бъдат впечатлени. Това е една изключителна част от огромен комплекс. Най-важното е да се възстанови картината на развитие, а тук тя е ясна. Интерес представлява и системата на комуникация. Важно е не само да се изучава намереното тук, но това е културна история, която трябва да развива туризма и при умно държавническо отношение към културното наследство да стане достояние на цял свят.

Теди Кирякова

Желаещите да видят разкопките могат да направят това на 28 август, с организиран от Община Първомай транспорт. Допълнително ще бъде обявен часът и мястото на тръгване.