Д-р Юлиан Йорданов

Българският лекарски съюз предлага наказанието за тежка телесна повреда на лекар да бъде от 5 до 15 години лишаване от свобода.

"Предложението е в отговор на все по-честите случаи на агресия спрямо медицински лица", коментира заместник-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов. Предложението вече е било разгледано от Комисията по здравеопазване, а през септември предстои да бъде внесено в Народното събрание.

Д-р Юлиан Йорданов - зам. председател на Българския лекарски съюз.

Интервю на Фрамар медия.

Недоволни пациенти нападнаха фелдшер от бърза помощ в Бяла Слатина. За щастиел след побоя, фелдшерът се е разминал с леки наранявания. Имате ли информация какъв е приблизителният брой на тези инциденти през последната година?

За съжаление до момента не се е водила такава статистика. Сега започнахме да я изготвяме. Това, което прави впечатление обаче е, че тези посегателства са много, а в последно време дори зачестяват, тоест наблюдава се тенденция за увеличаване на насилието над лекари, което е изключително тревожно.

Какво прави държавата, за да защити лекарите от подобни нападения? Знаем, че за нападения над полицаи например наказанията са доста сурови, защо и статутът на лекарите не е такъв?

Желанието на лекарския съюз е именно такова, наказанията за нападение над лекари да се приравнят с тези при посегателства над прокурори, дознатели, съдии. В предложението ни за изменение на Наказателния кодекс сме посочили размера на наказанията, например при тежка телесна повреда на медицинско лице да бъде налагано наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, при средна телесна повреда от 3 до 10, а при лека телесна повреда от 1 до 3 години.

Необходима ли е полицейска охрана за всяка болница?

Повечето лечебни заведения си имат охрана, що се отнася до полицейска, това е трудно да се случи. В България има повече от 300 болници, което означава,че около 1000 полицаи трябва да се занимават само с охраната на тези лечебни заведения. Да не говорим,че в болниците е трудно да бъде въведен строг пропускателен режим.

Нека да припомним какъв е цивилизованият начин недоволният пациент да изрази недоволството си от отношението или некомпетентността на лекуващия го лекар?

Възможностите за подаване на оплакване са много. Недоволният пациент би могъл да отнесе оплакването си до директора на съответното лечебно заведение, може също така да депозира жалбата си до Регионалната здравна инспекция или директно до Здравното министерство, може да подаде оплакване и в Комисията по лекарска етика към Български лекарски съюз.

Но има случаи, в които този път е твърде дълъг, а реакцията трябва да бъде бърза, не са малко примерите за това. Има ли горещ телефон за сигнали?

Да, в Министерството на здравеопазването има дежурен, който непрекъснато приема такива обаждания. Но ако един пациент е недоволен от обслужването в дадено медицинско заведение, той би могъл да отиде в друго. Никой не го задължава да ползва услугите на определено заведение, така че негово право е да избере къде да се лекува.

Друга важна тема - потребителските такси. Според законопроект на Коалиция за България пенсионерите трябва да плащат такса в размер на 1% върху минималната пенсия, а не върху минималната заплата. Какво е становището на Българския лекарски съюз?

Лекарският съюз изпрати писмено становището си по този казус както до Здравното министерство, така и до Комисията по здравеопазване. Напълно против сме и се надяваме това предложение да не бъде прието, защото считаме, че то е по - скоро популистко, отколкото реално. Настояваме проблемът с потребителската такса да бъде решен трайно, а не да излиза на дневен ред предизборно и да се използва за въздействие върху една или друга социална група.

Д-р Йорданов, какво според вас е необходимо да бъде направено, за да има България една добре действаща здравна система?

За да има една добре подредена и работеща здравна система в България, трябва има една консенсусно приета от всички партии и цялото общество национална здравна стратегия, която да не касае само периода от 1,2 години, а един по- дългосрочен период - поне от 10 години. Тази система би трябвало да огледа нещата отвсякъде - примерно демографските показатели, а от там и процентът на населението, каква е прогнозната заболеваемост по видове заболявания, необходими специалисти...Когато имаме дългосрочна здравна стратегия, тогава стъпка по стъпка може да се върви към крайната цел, която тя си поставя. И когато тази стратегия е консенсусно приета, тогава независимо кой е на власт, независимо какви са вижданията на този, който е в министерство или в Министерски съвет, нещата ще вървят напред. А сега се управлява с наредби, концепции, сменят се министри, сменят се правителства, започва се отначало и нещата не вървят.

Интервюто е публикувано със съкращения. Заглавието е на редакцията на Haskovo.net. Пълния текст на интервюто може да откриете в следния линк :

Източник: www.framar.bg