Внасянето на вот на недоверие в парламента срещу правителството на Бойко Борисов е широко отразено във всекидневния печат.
„74 депутати от БСП и ДПС внесоха днес третия вот на недоверие към кабинета на Бойко Борисов - този път за "провал на политиката по вътрешната сигурност и обществен ред, отложено присъединяване към Шенген , полицейщината и нарушаването на основни човешки права".
По-рано вчера от ДСБ обявиха, че ще подкрепят исканото недоверие, а един от мотивите им е, че вътрешният министър Цветан Цветанов е заменил системата на сигурността със система на страха." - пише „Дневник".
„Очаква се дебатите да бъдат в четвъртък, а 24 часа след приключването им ще бъде и гласуването." - допълва всекидневникът.
Вестник „24 часа" цитира мнение на зам.-председателя на ДПС Лютви Местан по повод отказа на „Атака" да подкрепи вота:
„Стана ясно, че вотът няма да бъде подкрепен от партия „Атака", но това не е провал, а успех на вота, защото българското общество трябваше да е наясно доколко истински е разводът между ГЕРБ и „Атака".
В. „Труд" публикува същата позиция на Лютви Местан, койтопредвартилен определя вота като успешен, защото е обединил „партиите от демократичния спектър срещу едно вредно управление на страната" и продължава по темата:
„Той (вотът - б. р.) свали маските. Оттук нататък това правителство ще продължи да се крепи от Атака, с подкрепата на една антиевропейска, на една антиевроатлантическа партия, плюс неясната мотивация в подкрепата на т.нар. независими народни представители".
Вестник „Сега" цитира мнение на лидера на ДСБ Иван Костов, че провалът в сектора за вътрешна сигурност е очевиден и не се нуждае от аргументация.
"ДСБ не очаква кабинетът да падне, но се надява в резултат от него вътрешният министър да бъде сменен. От ДСБ не разбират и позицията на "Атака", която обяви, че няма да гласува срещу правителството. "Не може само преди два месеца да искаш оставката на Цветанов, а да не се включиш във вота...", коментира Веселин Методиев." - продължава вестникът.
От своя страна в. „Стандарт" обобщава темата в статия, озаглавена „Вотът на недоверие внесен нахалост, ДПС вещае предсрочни избори 2+1".
Вестникът също цитира коментар на Лютви Местан: „Горко на управление, което ще избере агонията, пред предсрочните избори заради спадащото доверие."
Сред водещите теми на вестниците са и цитираните от Wikileaks грами на американския посланик Джеймс Уорлик от 10 и 12 февруари 2010 г., според които ефектът от операция "Октопод" ще се загуби, ако Алексей Петров не е осъден.
"В крайна сметка правителството няма да бъде оценено според арестите на известни фигури, а според способността му да ускори делата за корупция, да затвори законовите вратички и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност... Целият позитивен ефект, породен от арестите по операция "Октопод", ще бъде изгубен моментално, ако Алексей Петров и неговите съучастници не свършат в затвора." - цитира грамите в. „Дневник"
„В самия ден на акция "Октопод" посланикът на САЩ изпраща доклад до Държавния департамент, озаглавен "Борбата с организираната престъпност: първият рунд е за правителството" - продължава всекидневникът:
„Уорлик изброява подробно успехите на правителството на ГЕРБ: сменени са 26 от 28 регионални шефове на полицията, много от които некомпетентни и корумпирани; по препоръка на посолството е създадена междуинституционална работна група срещу организираната престъпност, решен е въпросът с конфликта между ДАНС и МВР." - пише по същата тема в. „Сега"
„Картината обаче не е само розова. "Известно е, че "големите риби" плуват на свобода, заради сериозни пропуски във формализираната съдебна процедура" - отбелязва посланикът. Уорлик дава за пример безкрайното протакане, отлагане и в крайна сметка провала на делото срещу братята Маргини. Проблемът не е само в съда, а също така и в липсата на убедителни доказателства по ключови дела, което води до освобождаване на лидери на престъпни групировки. Конкретно е цитирана операцията "Наглите" и Антон Петров "Хамстера", който е освободен под гаранция." - се казва още в статията.
В. „Труд" предлага друг ракурс към темата за вътрешния ред в статия със заглавие „МВР - голям щат, малко полицаи".
„МВР пусна в сайта си доклад, че щатът му е голям, но униформените са малко. 54 187 души работят в министерството, но от тях едва 32 851 са униформени служители. Това означавало, че на 100 000 души се падат по 354 полицаи и по този показател България се нарежда на 11-о място, а не на шесто, както твърди фондация "Отворено общество", гневно опроверга МВР.
Статистиката бе оповестена два дни преди евродоклада за правосъдието и вътрешния ред в България, където има критики и към МВР." - пише всекидневникът.
В публикацията са цитирани извадки от черновата на доклада: "Борбата срещу корупцията по високите нива още не е довела до убедителни резултати", е повтарящата се за пети път в такъв доклад констатация. "Има много малко окончателни и влезли в сила присъди в тази област и няма никакви признаци на активно преследване на корупцията по високите нива."
Вестниците във вторник отделят място и на цените на горивата.
„В следващите 2 седмици горивото ще поскъпне с около 4 ст. на литър" - прогнозира в. „Стандарт".
Цитирано е мнение на търговски директор на една от водещите вериги бензиностанции, според когото „досега бензинът у нас е поскъпнал с под 7 процента от началото на месеца, докато на международните пазари увеличението е с над 8 на сто".
От своя страна в. „24 часа" предупреждава, че „високите цени на горивата у нас ще доведат със сигурност и до поскъпване на хляб, месо, олио, зеленчуци".
Прогнозата е на Александър Йоцев, шеф на сдружението на търговците на храни.
"От началото на месеца бензинът скочи с около 14 ст., а дизелът - с 12 ст. Литър от масовия А95 днес се продаваше по 2,52 лв., а нафтата - за 2,52- 2,53 лв." - напомня вестникът.
Статията продължава с напомняне, че „в момента се жъне житото с комбайни и скъпият дизел рефлектира директно върху цената му, оттам ще се прехвърли на брашното и на хляба".
"При скок на зърното ще се увеличат и цените на млякото и месото, защото ще поскъпнат и фуражите, обясни Йоцев. Според него и при олиото ще има повишение, защото производството му било много енергоемко", се казва още в публикацията.
Икономическите теми традиционно са застъпени във в. „Дневник", който отделя място на последиците от фалита на "Кремиковци" .
„Най-малко 130 милиона лева ще загубят държавните компании НЕК, БДЖ и "Булгаргаз" от фалита на "Кремиковци". Това показва частичната сметка за разпределение на средствата от продажба на производствените активи на комбината, която синдикът Цветан Банков вече е публикувал.
Въпросните 130 млн. лв. вземания са натрупани преди датата на откриване на производство по несъстоятелност - 8 август 2008 година. Това са пари, които държавните монополисти са имали да взимат от комбината, но не са го направили." - пише вестникът.
Вестник „Сега" предлага друга тема, свързана с пари. В публикация, озаглавена „Данъчните дебнат във "Фейсбук", вестникът предупреждава:
„Данъчните преглеждат внимателно статуса публичните личности в социалните мрежи, като "Фейсбук", за да установят несъответствие между доходите им и придобивките, с които се хвалят в интернет. Според данъчните българите обичат да се хвалят с материалните си придобивки и затова не пестят снимки в глобалната мрежа."
В. „Дневник" застъпва и темата за местните избори, като се спира на морската столица в статия, озаглавена „ГЕРБ-Варна окончателно капитулира пред кандидатурата на Кирил Йорданов за четвърти мандат".
"Лоша новина е това! Нищо хубаво не очаква ГЕРБ във Варна при това положение!". Това беше краткият коментар, с който варненският депутат от управляващата партия Свилен Крайчев посрещна неофициалната новина, че процедурата за подкрепа на сегашния варненски кмет Кирил Йорданов за четвърти мандат на поста от страна на местния партиен актив във Варна, е приключила успешно", се казва в публикацията.
„По неофициална информация на "Дневник" става въпрос за заседание на областното ръководство на ГЕРБ във Варна, което се е състояло в ранния следобед днес. На него кандидатурата на Йорданов е била ултимативно и окончателно наложена на местния партиен актив от лидера му Павел Димитров, въпреки яростната съпротива, която тя срещна през последните седмици. "Катализатор" за днешната силова акция на Димитров е станало посещението във Варна на министър-председателя Бойко Борисов", продължава всекидневникът.
