Станалата известна с участието си в танцовото шоу „Байландо“ хасковлийка Роси Караджова издаде книга. В „Ритъма на сърцето“ глухото момиче разказва своята история- за рано починалия си баща, за стената, издигната между чуващи и глухи хора, за обречената й любов към чуващо момче.

На представянето на книгата на 14 юли в Хасково ще пристигне американският режисьор Томас Маковски, който има намерение да снима филм по книгата. Сценарият за лентата също е написан от Росица Караджова.

Родена е на родена на 21 юли 1992 г. в Хасково, в семейство на глухи родители. При раждането й докторите установяват 80 процента наследствена глухонемота. Тя е инвалид втора група. Член е на съюза на глухите в България. От 6-годишна танцува в групата за модерни танци към Дружеството на глухите. Учи в Професионална гимназия по лека промишленост “Райна Княгиня”.

В „Байландо“ Роси изуми публика и зрители с брилянтните си танцови изпълнения и промени представата за глухите хора. Класира се на второ място на финала. Нейн партньор бе телевизионният водещ Христо Калоферов.

Росица Караджова

- Роси, защо написа тази книга?

- Много плаках след като не успях да спечеля „Байландо“. В един момент си казах: “Стига! Трябва да започнеш отначало. Да продължиш напред“. И тогава реших да разкажа моята история, за да ми олекне. Наистина ми олекна. Написах я за шест месеца. Разказвам за любовта ми към живота и всичко в него. Това е една книга за любовта, танците и музиката. След това за месец написах и сценария.

- Вярно ли е, че за сценария са ти платили 100 000 долара и режисьорът Томас Маковски ще снима филм?

- Това не е вярно. Всичко е в процес на договаряне. Няма договор, нищо не са ми платили. Режисьорът Томас Маковски ще пристигне за представянето на книгата ми в Хасково. Тогава ще говорим по-конкретно.

- Как се свързахте с него?

- По интернет.

- Защо не се обърна към български режисьори?

- Писах на много от тях. Но дори отговор не получих. Не си спомням имената им.

- Голямата ти мечта е да бъдеш актриса в Холивуд.

- Така е. Искам да стъпя на червения килим. Когато завърша догодина, ще кандидатствам актьорско майсторство в НАТФИЗ. Мога да постигна всичко. Вярвам в себе си.

- Какво ще правиш, ако не те приемат?

- Не мисля за това. Съсредоточила съм се върху училището. Когато дойде, ще му мисля.

- Какво ти даде участието в „Байландо“?

- Много самочувствие. Научи ме на упоритост и труд, защото тренировките бяха много тежки. Донесе ми много емоции.

- Това ли очакваше?

- Не, не очаквах това, което се получи накрая. Очаквах да победя, а останах втора. В началото дори не се надявах да стигна до финал. После добих увереност, много хора ме подкрепяха.

- Ти не чуваш, как танцуваш?

- Усещам вибрациите. Глухотата не е в ушите, а в ума. Ние, глухите, усещаме вибрациите и ритъма с тялото си.

-Какво се опитваш да докажеш?

-Като малка ме беше страх, че не чувам. Че няма да ме разберат, че ще ме помислят за бавно развиваща.

Искам да докажа, че глухите са равни с чуващите. Не чуваме, но притежаваме различни таланти и упоритост. Мечтая хората да спрат да говорят, че глухите са неграмотни и непълноценни. И да ни наричат глухонеми. Вярвам, че можем да съберем тези два свята-на чуващите и глухите.

- Чувстваш ли се различна?

- Да. Макар че мога да правя почти всичко, което и чуващите. Да танцувам, да работя. Ходя в масово училище, отличничка съм. Това, че не чувам, ме стимулира да чета повече, да се старая във всичко повече. Защото глухите трябва да положат пет пъти повече усилия, за да успеят в нещо.

- От кога танцуваш?

- От малка, може би от 6-годишна. Сега съм на много високо ниво.

- Какво ви липсва на вас, глухите?

- Субтитри в предаванията и новините по телевизията. Или жестомимичен превод. Не можем да разберем нищо. Така, както чуващите нищо не разбират, ако им изключат звука.

Интервю на Христина Котларска

Христо Калоферов и Роси Караджова в "Байландо"