Наско Нанев е шеф на Териториалното статистическо бюро от 25 години. Оглавява службата през два политически режима. За това време Националният статистически институт сменя петима председатели.
Той е роден през 1952 година в село Константиново. Завършил е политикономика, профил икономическа социология, в икономическия институт „Карл Маркс“( настоящ УНСС). Започва работа в Окръжна държавна инспекция по труда към Окръжния съвет. Една година работи и в общината. Бил е първи секретар в Общинския комитет на комсомола.
За кратко е бил и шеф на Изчислителния център.
Женен, с две деца.
Наско Нанев, шеф на Регионалния статистически институт
- Г-н Нанев, 25 години сте директор. Това да не би да е била детската ви мечта?
- Така се случи. От пети клас се занимавам с обществена дейност. Тогава започнах да уча в село Поляново. Всеки ден изминавах четири километра пеш, разстоянието от моето село Константиново. Веднага ме направиха дружинен председател. Първата работа, с която се нагърбих, бе да събирам пари за построяването на кораба „Радецки“.
В икономическия институт станах първият студент секретар на вузовския комитет. Дотогава тази длъжност заемаха само преподаватели. Бях в четвърти курс, когато ми предложиха да остана като асистент в катедрата. Отказах, защото смятах, че преди това трябва да имам някакъв стаж. Те ми се разсърдиха и ме изпратиха по разпределение в ТЕЦ-а в Раднево. Вече се бях се сгодил с жена ми. За да се измъкна от това разпределение сключих спасителен брак-започнах работа в Комсомола. Така се върнах в Хасково през 1977 година.
- Как успяхте да се задържите на тази позиция 25 години? Какви компромиси ви струваше това?
- Не съм правил компромиси от принципен характер - в противоречие с морала и закона. Понякога ти се налага да заобиколиш, за да прескочиш препятствие и продължиш пак по пътя.
Три пъти правеха опити да ме омахат. Във вихъра на синята идея спретнаха конкурс за директор. След първия тур ми изпратиха писмо, че не съм го издържал. Минаха го само поддръжниците на синята идея. Но имах право да се отида на втори тур. Не го направих. Явиха се петима, но никой не го издържа и ме оставиха на работа.
- Занимавахте се активно с политика. Сигурно сте ползвал протекции.
- Бях в политиката. Това е един момент помага, в друг пречи. Смятам, че човек идва на тази земя, за да се занимава с другите, не със себе си.
- Минахте през три партии.
- Да, бил съм в БКП, БСП и в Евролевицата.
- Сега къде сте?
- Вече се вълнувам от политиката само формално, формално и участвам в нея.
- От какво сте разочарован?
- От много неща. Хареса едно стихче, което наскоро прочетох. Цитирам по памет- „За политика вече не говоря, защото ме е срам. Мястото на честния човек не е там.“ Макар че целият живот е бил политика.
- Казвате, че статистиката била като бикините - разкрива много, но скрива същественото. Кое е същественото?
- Статистиката няма какво да крие. Нейната задача е да разкрива истината, да представи фактите, да следи за тенденциите. Скрита остава методологията, по която процентите и цифрите са получени.
Един от бившите председатели на Националния институт разказа любопитен случай. Още по социалистическо време в Министерски съвет се разпалил спор за икономически данни. Министър-председателят казва едно, статистиката-друго. Тогава нашият шеф се намесил и казал: “Ние работим с инструменти. Ако отидете в болницата и попитате болните дали имат температура, те ще кажат-да. Ние не питаме. Взимаме термометрите и измерваме“.
- Успя ли да ви изненада с нещо статистиката?
- Голямата промяна дойде с налагането на европейските стандарти. Когато започнах работа по време на плановата икономика, ни насаждаха, че в статистиката трябва да имаме информация за всичко. В Европа не се занимават с изчерпателна статистика. Работи се с извадкова статистика. Тя спестява и финансов ресурс.
- Какви са изводите, които вие направихте след последното преброяване тази година?
Не е изключено това да бъде последното преброяване, което се прави с анкетьори. Резултатите от него са много близки до текущата демографска статистика, която ние правим. Във Финландия преброяването се извърша само с данни, взети от различни администрации. В Холандия регистърът на населението се поддържа от пощата. Всеки има интерес да посочва актуален адрес. В България има нещо уникално - отбелязваме три адреса-постоянен, настоящ и по обичайно местоживеене.
- Възможно ли е времето да опровергае прогнозите на статистиката?
- оже би, но не знам при какви обстоятелства. Ленин е казал, че статистиката е политическа аритметика на обществото. Ако тя се поддаде на политиката и се размине с истината, може и да бъде опровергана.
- Защо хората не вярват на статистически данни?
- Първите години, когато изчислявахме инфлацията, не вярваха. Смятаха,че са измислени или по поръчка. Изхождаха от собствената си инфлация. Инфлация се определя на база цената на 630 стоки и услуги, която се регистрира три пъти в месеца във всички областни градове. Борави се със статистически процедури и няма как да не им се вярва.
- Възможна ли е манипулация?
- Вече е невъзможно. Информацията се обработва по определени алгоритми.
- Казахте – вече е невъзможно.
- Да, защото ако се прави ръчно в тефтер и правиш сметки наум, може и да сбъркаш.
- Вярвате ли на рейтингите, които изнасят вашите колеги от частните статистически агенции?
- Собствениците на тези агенции са политически ангажирани. Много често проучаванията се правят по поръчка. А който плаща, той поръчва музиката. Защо някои от социолозите са едни от най-богатите хора в страната? Социологията се използва умело от заинтересовани лица.
- Как се променя броят на жителите на Хасково през годините?
- През 1934 година градска община Хасково е наброявала 31 974 жители. По данни от последното преброяване тази година в града живеят 86 000, в общината- 92 000.
- Кой е най-обезпокоителният извод след това преброяване според вас?
- Няма нищо обезпокоително. Тенденциите са ясни. За 10 години населението на града е намаляло с 35 000. 16 000 са в чужбина. Такава е тенденцията в цялата страна, с изключение на градовете, където има университети. Само там се наблюдава задържане или ръст на населението.
- Как виждате Хасково след 50 години?
- Когато преди няколко години дъщеря ми завършваше езиковата гимназия в Хасково, я питах какво иска да кандидатства. Тя ми отговори: “Фармация.“ Попитах я защо. Хубава професия, самостоятелен бизнес. Тогава й казах, че ако след пет години завърши, а след 10 се върне в Хасково, ще продава лекарства само на роми и турци. Дано не се окажа прав.
- Много сте скептичен.
Преди 10 дни обявихме конкурс за експерт. Изискаванията са минимални - не е необходим стаж, а образование. Имаше 32 кандидати. 26 от тях се явиха теста, който включваше 20 въпроса от няколко нормативни документа, които могат да се прочетат на сайта на НСИ. Само едно момче го издържа.
Алберт Айнщайн има една мисъл - само две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен. Българинът попада под властта на глупостта. Но всеки народ си избира управниците. Ние не сме свикнали да носим отговорност за себе си и живота си. Искаме друг да го направи. Това е отражение на тежката ни съдба-първо робството, после партията и държавата, която решава вместо теб. Надеждата ми беше в младите, но вече съм убеден, че нещо ще се промени.
- Откога се интересувате от психология?
- От четири-пет години. Колекционирам мъдри мисли. Една от любимите ми е африканска поговорка - Когато видиш вода да потече нагоре, само тогава можеш да повярваш на някой, че ще се отплати някога за стореното добро. Българският й аналог е „Няма ненаказано добро“.
Интервю на Христина Котларска
