Младата футболна надежда Иван Попов

16-годишният Иван Попов спечели пълна стипендия за престижната футболна академия „Брук хаус колидж“ в Лондон. Младият талант на футболния отбор „Хасково-2“ показа брилянтна игра на конкурса и заслужи 150 000 паунда за цялото си обучението на Острова. Централният защитник на хасковския тим бе избран от двама треньори на Академията, които обикалят света в търсене на нови таланти. Договорът му пристигна вчера. Още се колебае дали да го подпише, защото трябва да се посвети изцяло на футбола до 23-та си година. Или да плати космическа неустойка. А друга негова амбиция, освен да играе на терена, е да стане зъболекар. За да продължи семейния бизнес.

Иван Попов е ученик в езиковата гимназия. Отличник е.

Иван Попов, футболист

- Ти си четвъртият българин, който спечели пълна стипендия в „Брук хаус колидж“. Как се чувстваш?

- Много съм щастлив. Още не мога да повярвам.

Отборът на колежа ще играе за най-елитната купа на младежките отбори в Англия тази година. Този колеж подготвя футболисти от висок клас.

- Получи най-високи резултати на изпита.Ти ли беше най-добрият?

- На конкурса се явихме 25 футболисти. Имаше момчета от „Левски“, ЦСКА, „Славия“. Всички заслужаваха да спечелят. Но треньорите казаха, че съм се представил най-добре. Не само на терена, но и на тестовете по английски език и математика. Тестовете са приемни за колежа „Кеймбридж“, с който „Брук хаус колидж“ е свързан. Там се учи по различна учебна програма от нашата, но се справих. На терена също не беше лесно. Комбинираха физически и тактически упражнения. Проверяват и психическата ни издържливост. Пуснаха ме да играя в слаб отбор. Така преценяват дали гониш победата докрай, независимо от всичко. Много момчета се отказаха, решиха че са загубили предварително. Само защото играеха срещу по-силен отбор.

- Откога риташ?

- От първи клас. Първият ми треньор беше Драгомир Топалов. Започнах като нападател, но той видя, че не това е силата ми и ме сложи десен защитник. Сега тренира „Сливен“. Когато замина, ме покани да отида с него. Отказах. Тръгна друг хасковски футболист - Тенур Марем, който сега играе в националния отбор.

- Не съжаляваш ли?

- Не. Имах семейни проблеми тогава, исках да остана в Хасково. Не бях и достатъчно физически развит, а трябваше да играя в мъжки отбор. Имах покана и за „Локомотив“- Пловдив. Дори тренирах един месец там. Но не успях да свикна. И футболистите, и треньорите се отнасяха много добре с мен. Там тренират на сгур, а не на трева. Много бе боляха краката.

Бях на проби и в „Левски“. Треньорът каза, че ще ми се обади това лято.

- Тренирал ли си друго освен футбол?

На пет години баща ми ме заведе на карате. Искаше да пробвам много спортове, докато намеря своя. Но неговата голяма страст бе футболът. Той ме запали. Ходехме заедно да гледаме мачове. Пробвал съм и баскетбол, но не ми се отдава.

- Най-голямата беля, която си правил?

- Правил съм много. Веднъж се борехме на шега с един приятел. Не знам как стана, но влезна с вратата в един фризьорски салон в центъра. Чупех прозорците на ОУ“Св. Климент Охридски“.

- Наказваха ли те?

- Рядко. Най-много ме болеше, когато ме спираха от тренировки. Не ми пукаше толкова ако ми вземеха мобилния телефон или ми спрат интернета.

- Имаш ли талисман?

- Не. Но винаги нося сребърното кръстче, което майка и татко ми донесоха от Йерусалим.

- Колко футболни топки имаш вкъщи?

- Четири. Едната ми е особено скъпа, защото е спомен от баща ми. Той имаше приятели футболисти на "Хасково" и те му я бяха подарили.

- Звездата на един мач е голмайсторът, публиката също чака гол. Ти си защитник.

- Не искам да съм голмайстор. Харесва ми да браня вратата и да подсказвам на халфовете. За защитник трябват хъс и сърце.

- Искаш един ден да играеш в „Манчестър Юнайтед“. Виждаш ли се като втория Бербатов?

- Още съм много далеч от професионалния футбол, но Манчестър е голямата ми мечта. Стоичков и Бербатов са двама на 7 милиона. Стоичков започва в Харманли. Бербатов от Пирин-Благоевград. Няма значение от къде си тръгнал.

- Българските футболисти са по-известни с изцепките си извън терена, отколкото с играта си. Как ще коментираш това?

- Повечето ни футболисти са известни с прическите си, с баровете, с фолкпевиците. А е невероятен шанс да играеш за националния отбор. Това са 22-ма футболисти, избрани да представят България и да оправдаят доверието на цял народ.

- Искаш да станеш зъболекар. Кое все пак надделява в теб - футболът или стоматологията?

- Футболът. Искам да стана зъболекар, за да продължа семейния бизнес. Татко беше стоматолог. Майка ми също се занимава с това. Медицината живо ме интересува. Непрекъснато чета за болести, симптоми и начини за лечение. Това започна по времето, когато татко се разболя. Той почина през 2008 година.

- Колебаеш се дали да подпишеш договорът, защото той те обвързва и седем години няма да имаш право да се занимаваш с друго освен с футбол. Какво ти подсказва сърцето?

- Че трябва да замина. Вечерта преди на получа договора, сънувах баща ми. Той идва в съня ми преди важни събития. Сънувах го и преди конкурса за колежа. Още ми е много тъжно за него. Но Господ така е решил. Трябвало е да се случи. Искам да успея заради него и майка. Тя иска да уча медицина в чужбина.

- Ти виждаш ли бъдещето си в България?

- Да си призная - не.

Интервю на Христина Котларска

С един от най-големите си приятели Тодор Боев