Един от въпросите, който тормози историците, а и всички българи интересуващи се от корените си, е „От къде сме дошли?”. Много рядко обаче си задаваме въпроса „Къде сме дошли?” Българските земи имат древна, но за съжаление и доста непозната история. Всеки знае за траките, за наследството, което те са оставили, а археологическите разкопки през последните години хвърлиха повече светлина относно техния живот, култура и история. Наред с това, останките от тяхната цивилизация се превърнаха в център на туристически интерес.
Пустият му Дионис! Иманяри, историци и археолози се втурнаха през глава да търсят прословутият храм на Дионис все едно е Светия граал. Откриват го ту в Стара планина, ту в двора на някоя винарска изба, а от скоро древното божество кротко си пие вино нейде из Перперикон. Много са останките от тракийската култура из Мистичните Родопи, а Орфей, Дионис и камънаците се опитват да поведат битка със Стоунхендж за зажаднелите за исторически находки туристи.
Нашето пътуване обаче ще е малко по-различно. Пак е свързано с траките и отново е в посока Родопите. Пътят за Кърджали минава през с. Червен, а на разклона след него хващаме отбивката вдясно, която води към китните родопски села Горнослав и Орешец. С наближаването на Мостово, слънцето вече е огряло пътя пред нас. Спираме, за да се насладим на величествената гледка. Котловината под нас е погълната от гъста мъгла, а аз имам чувството, че спокойно мога да се поразходя из облаците. На разклона за с. Мостово се тръгва наляво. Пътят ни отвежда до махалите Врата и Кабата. Оттук правим поредния завой наляво, през Врата, та чак до разклона за с. Три Могили. Да се следват табелите е най-удачният вариант. Поемаме надясно, а и стигаме до Чотровата чешма. От тук нататък колите не помагат. Време е за кратък поход. Той трае не повече от 20 мин, през които всичко около нас е потопено в зеленина. Тесни горски пътечки, вековни дървета и ......една неповторима гледка.
Белинташ не е типичната природна забележителност за Родопите. Ако трябва да сме точни, това си е скално, лишено от растителност, триста метрово плато. Височината му е около 50 метра и на пръв поглед човек може да си помисли, че петъчният парламентарен контрол е къде къде по-интересен от гологлавата скала. Минават няколко минути докато сърдечния ритъм възвърне нормалното си темпо и вече сме готови да възприемем истинската стойност на природната забележителност. Скалата или „умният камък”/ „камък на познанието”, както се превежда от тюркските езици, е осеяна от множество ямки, канали и улеи. Те образуват сложна система, която наподобява карта на звездното небе. Не е трудно да се предположи, че Белинташ е бил древна астрономическа обсерватория на бесите, като тази теза се подкрепя и от силно развитият култ към Слънцето. За траките „Свещеното дърво на живота” е било разделено на три части. Короната на дървото е била символ на небето, стволът – на земята, а корените се свързват с подземния свят. Скалният масив се вписва изцяло в техните религиозни разбирания и култове. От тук се вижда целият свят, човек може да докосне небето и вечността, а облаците кротко се разхождат под краката на простосмъртните. Самата скала е перфектниятхтоничен символ - на земния и подземния свят. През 70-те една дребна археологическа находка сложи край на слуховете относно предназначението на скалното плато. В неговото подножие бе открита сребърна плочка, като учените са категорични, че това е обредна плочка на тракийския бог Сабазий. Изследователите единодушно отсъдиха, че това е величественото светилище на Бог Сабазий, на което са се извършвали множетво култово-обредни практики и жертвоприношения. Тук е и мястото да направим една вметка относно бог Сабазий. Той е древен бог на природата, олицетворение на умиращата и възраждащата се за нов живот природа. Самият бог има дуалистичен, соларно-хтоничен характер. Както и Белинташ....
На платото има издълбани и два кладенеца. Дълбочината им е около 2.50 м, а мнозина смятат, че целогодишното наличие на вода в тях се дължи на енергийните полета в скалите. Енергийните полета далеч не са единствените чудатости тук. Купища ясновидци и гадатели с професорски дипломи от училищата „Екстрасенс”, „Хари Потър” и „Нострадамус” идват тук да се зареждат с енергия. Наред с екстрасенсите, на скалата могат да се забележат и посрещачи на извънземни, според които виждащият се в далечината Караджов камък е извънземният „Хийтроу”. През 90-те години саматабаба Ванга бе пророкувала, че скалата ще разкрие своите тайни, когато загинат 8 души. Двама вече бяха покосони от мълнии. Иманярите трескаво се надяват тя да е имала предвид наличието на огромни съкровища или в най-лошия случай останки от Ноевия ковчег. Ясно могат да се различат каменните халки, за които Ной е привързвал дървеното си возило. Или пък просто става въпрос за култово-обредни останки, символ на извършвани кръвни и безкръвни жертвоприношения.
Сега сигурно се питате – „Ами Дионис?” Ами.... не сме траколози, за да дадем отговор на спора Сабазий – Дионис, нито пък сме сигурни, че и траколозите могат да го направят. Мнозина са на мнение, че двете божества въобще не трябва да се съпоставят, а търсенето на храм на Виночерпеца е пълна загуба на време. Най разпространеното мнение е, че двете божества са напълно идентични, като с елинизирането на траките култа към Сабазий преминава към този на Дионис, като запазва главно пиянските си черти. Сега ще кажете : „Ама вие да не искате да кажете, че Белинташ е онзи същия ХРАМ?” Хвала на откривателите от bTOURISM! За съжаление, не сме нито първите достигнали до този извод, нито пък се опитваме да ви го втълпим. Оставяме разсъжденията на траколозите и археолозите. За нас то е древно обредно светилище на бесите в почит на Сабазий. По-важно е, че Белинташ представлява уникален природен феномен и запазен спомен от отминали времена и че се намира на Българска територия.
Замисляли ли сте се къде ще отидете през почивните дни?
