Лиляна Петрова е изпълнителен секретар на Националното сдружение на бакалаврите фармацевти. На провеждащия се в Стара Загора семинар "Дни на бакалавър-фармацевта" тя отговори на въпроси на Фрамар. Над 150 участника от цялата страна се запознават с новостите в медицината и фармацията по време на семинара.
Фрамар: Националното сдружение на бакалаврите - фармацевти организира в Стара Загора семинар "Дни на бакалавър - фармацевта". Каква е целта на този семинар?
Вече имаме традиция да организираме подобни семинари четири пъти в годината, като на тях, освен колеги, ние каним фирми и изложители, които да покажат най-новите тенденции във фармацията. Това е и една от основните цели на семинара - да запознае колегите с новостите в тази област. Тук искам да отбележа и една от аномалиите, срещу която се борим и която искаме да премахнем, а именно - ние сме единственото съсловие, за което няма предвидено продължаващо обучение. Ние пък се погрижихме да задоволим интереса на колегите към новостите, като организираме семинари в различни градове на страната. Посещаемостта е висока и с гордост мога да кажа, че залите винаги са пълни от началото до края на лекциите.
Фрамар: На финала на всеки ваш семинар връчвате плакет на най-младия присъстващ в залата? Носи ли някакво специално послание този ваш жест?
Да, за нас е много важна връзката между поколенията. Нашата професия съществува от 60 години, обслужваме населението по градове и села. А сега в един момент се явяват силни икономически интереси и интереси на монопол, нарояват се много магистър-фармацевти и някой решава, че ние ще станем излишни и много рано ни зачертава от картата на фармацията. Това пренебрежение е обидно и непрозорливо. В това е и смисъла на посланието, което искаме да предадем на поколенията, които идват след нас - да се разбере, че нашата професия не само има традиции, не само има и бъдеще, но и е една много голяма част от историята на фармацията, защото ние - бакалавър - фармацевтите сме около 8 000, а магистрите са около 5 600. Откъдето и да го пресметнем ние сме гръбнака на фармацията и в аптеки, и в села, и в дрогерии.
Фрамар: Откъде според вас идват големите икономически интереси?
На първо място - бяха открити 4 фармацевтични факултета, в което няма нищо лошо. Аз не пледирам да има малко учебни заведения, за да има монопол, не, може да има 10 учебни заведения, всъщност важното е кой факултет подготвя най-качествено кадрите и така нещата пазарно ще се нагласят. Жаждата за ограничаване на нашето съществуване идва от страха на магистрите, че идват нови кадри и те вече няма да се котират, ще изпаднат в конкурентна среда, нещо, за което никога не са били готови.
Фрамар: А на тези ваши срещи обсъждате ли и проблемите, които съществуват във вашия бранш?
Да, в края на всеки семинар отделяме време за дискусия по наболели въпроси. Обсъждаме също и новостите в законодателството, запознаваме колегите с резултатите от срещите, които сме провели в министерствата, къде сме срещнали разбиране, къде не. Тук искам да подчертая, че за първи път от години най-после започват да ни чуват. В петък участвах в работна група в Министерството на здравеопазването. Това се случва за първи път. Накарахме министерството да се съобрази с нашето съществуване и като организация, и като специалисти. Те позволиха наш представител да присъства във Висшия съвет по фармация с уговорката да няма право на глас. И това ни устройва, слушаме, но поне няма да научаваме от вестниците какво някой искал да прави с нас. Друго, което е много важно, позволиха на наши представители да участват в още в две работни групи - за лекарствоснабдяването и за фармацевтично образование и наука.
Фрамар: Каква е позицията ви относно протестите на фармацевтите, които настояват неспециалисти да не обслужват клиенти в аптеките ?
Ние сме за протест, който защитава професионализма. Там, където има лекарства, отпускане на лекарствени средства, приготвяне на лекарствени средства, всичко това е фармация и ние сме затова там да има хора с фармацевтично образование. Факт е, че има градове в България, в които в аптеките в бялата манта стои сестра или акушерка. Това е факт и всички го знаят. Но има ли някой, който да се опълчи срещу това, освен нас? Ние сме за протест за професионализма, а не за монопола.
Източник: www.framar.bg
