Ари Роланд - контрабас, Крис Байърс - тенор саксофон, Заид Насър – алт саксофон и Кийт Бала – барабани ни дадоха нещо, което рядко получваме в днешно време. За качествата им като изпълнители бяха красноречиви аплодисментите в пълната голяма зала на Младежки център снощи. Музикантите обаче поднесоха и огромен реверанс към българската си публика с изненадващи изпълнения на култови български мелодии. Започнаха с „Моя страна, моя България” на Емил Димитров, минаха през „Джорето” и продължиха с още. Най-трудната песен за квартета, както се оказа по думите на Ари Роланд, е „Дилмано, Дилберо”. Трябва да им се признае, че се справят с трудностите около българските неравноделни тактове по един великолепен начин.

Имаше и блус, разбира се. В блуса винаги има история и тя е тъжна. Няма пари, или с жената не върви, или няма пари и с жената не върви, За блусарските истории от квартета отговаря основно алт саксофона на Заид. На сцената бе качен и Митко Русев – Мутата и така неговата китара се включи в блуса.

Квартетът почете Луис Армстронг с „What a Wonderful World”. Публиката бе поканена да научи приспивна песен и какво друго, ако не „Summer Time” върши добра работа, когато бебето плаче? Залата се включи, доста успешно между другото. Да пееш култово парче на Гершуин с нюйоркски джаз квартет, и това ако не е преживяване... Получихме похвала и покана да продължим турнето с тях.

Артистичният Ари Роланд прави невероятни неща с контрабаса си, като през цялото време успява да запази едно леко и приятно чувство хумор. Усмивката не слезе нито за миг от лицето му, а начинът по който контактува с публиката кара да вярваш, че сцената го прави щастлив и щедър. Всъщност тримата със Заид и Крис свирят заедно всяка седмица през последните 25 години. Кийт Бала е „бебето” в групата, но дава съществен принос на барабаните. Това е второто им идване в България и се заканиха да дойдат пак. Ако пък не успеят – ние сме поканени да ги видим в Ню Йорк.

Мира Захариева